Малък лешояд, белогазица, стръвняк, каняк
ഀNeophron percnopterus Linnaeus, 1758
ഀРазред Соколоподобни (Falconiformes)
ഀСемейство Ястребови (Accipitridae)
ഀПриродозащитен статус: в България: застрашен вид EN А[2с+4(а+с)] + В[1b(i+ii+iii+iv+v) + 2(b(i+ii+iii+iv+v)] + С[1+2а(i)]+D+E; ЗБР-II, III; международен: ДП-I; БeК-II; CITES-II; БoK-II.
ഀОбщо разпространение. Индо-африкански вид, чийто гнездови ареал обхваща Южна Европа, Африка, Югозападна Азия, Туркестан и Индия.
ഀРазпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен вид, в миналото из цялата страна [1, 2, 3]. Сега е намалял значително: през последните 10 г. от ПП "Сините камъни" изчезват 3 двойки [7] и към 2005 г. вече не гнезди [8]; през 1988 г. в Странджа има не по-малко от 9 двойки [10], през 2005 г. не е установен [8]; за района между яз. "Студен кладенец" и яз. "Ивайловград" през 80-те години на XX в. се споменава за 50 гнездещи двойки [3, 9]. През 2005 г. техният брой е само 16 двойки [8]. Във Врачанската планина от 4 гнездещи двойки през 2001 г., през 2005 г. остава да гнезди една двойка [8]. В Поломието към края на 50-те години на XX в. гнездят 30-35 двойки [1, 4], към 2005 г. техния брой е 13–16 двойки [8]. Към 2005 г. общата численост в България е 60–75 двойки [5, НБОИ-БДЗП].
ഀМестообитания. Скалисти райони, проломи, ждрела, в миналото льосови стени, селища и др. до 400, по-рядко до 900 m н. в.
ഀБиология. Гнезди в ниши на скали. Двойките използват до 4-5 различни гнезда. Разстоянието между тях е 3–4 km. Около 30% от двойките сменят гнездата си от предходната година [8]. Отглежда 1–2 малки. През 2004 г. гнездовият успех е средно 0,9 малки/двойка [7]. Мършояден, по-рядко се храни с костенурки, охлюви и др.
ഀБлизки видове. Няма.
ഀОтрицателно действащи фактори. Използване на отрови в селското стопанство и за едри хищници, дератизации на депа за отпадъци. Намаляване на хранителната база. Токови удари от електропреносната мрежа. Безпокойство при строителни дейности, добив на полезни изкопаеми и др. [6, 12].
ഀПредприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Разработени са национални и международни правни мерки, както и Национален план за опазването му. В защитени територии са 55% от гнездата, а 90% – в защитени зони по НАТУРА 2000 [11]. Извършва се подхранване на 70% от двойките. Изпълнява се мониторингова програма за отчитане на гнездовия успех на популацията. Включен е и в национална образователна програма.
ഀНеобходими мерки за опазване. Обявяване на ПП "Източни Родопи", разработване на План за управлението му. Въвличане на общините в Източните Родопи, Поломието и Провадийско-Роякското плато в дейностите по опазването му. Насърчаване на пасищното животновъдство и биологичното земеделие. Размножаване в неволя и рестокинг. Продължаване на контрола за използването на отрови.
ഀОсновна литература за вида: 1. Мичев, 1968; 2. ЧКБ, 1985; 3. Симеонов и др., 1990; 4. Baumgart, 1991; 5. Meyburg et al., 2004; 6. Kurtev, 2003; 7. Kurtev, 2004; 8. Kurtev, 2005; 9. Янков, 1977; 10. Milchev, 1994; 11. Костадинова и др., 2007; 12. Христов, 1997.
ഀАвтори Марин Куртев, Илия Ватев, Димитър Демерджиев
ഀ