Морско шило
Nerophis ophidiоn (Linnaeus, 1758)
Разред Морски игли (Syngnathiformes)
Семейство Морски игли (Syngnathidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [B2b (i, ii)].
Общо разпространение. Видът обитава Британските острови и атлантическото крайбрежие от Трьондхайм (Норвегия) до Северно Мароко, Средиземно море и прилежащите към него Адриатическо, Егейско, Мраморно и Черно море.
Разпространение и численост в България. В миналото е бил разпространен навсякъде по Черноморското крайбрежие, в реките Камчия, Ропотамо, Велека и някои от крайбрежните езера – Дуранкулашко, Варненско, Белославско, Бургаско и Мандра [1, 2, 3, 4, 5]. През последните години единични индивиди се улавят в района на н. Калиакра, Варненския залив и Дяволска река [6, 7, 8].
Местообитания. Фитофилен вид. Придържа се в крайбрежните участъци, обикновено сред обраствания от морска трева (Zostera sp.).
Биология. Размножава се порционно от май до август. Женските индивиди отлагат яйцата си по коремната част на мъжките пред аналния отвор. Плодовитостта на вида варира от 28 до 70 хайверни зърна. Морското шило е единственият вид от семейството, при който се наблюдава свободен ларвен стадий, в който малките се излюпват със запазени ембрионални плавници. Ювенилните форми се срещат в планктона на крайбрежната зона от юни до началото на септември [3]. Храни се с планктонни организми и личинки на риби [2, 9].
Близки видове. По Българското черноморско крайбрежие се срещат още шест вида морски игли: Syngnathus abaster, S. acus, S. schmidti, S. typhle, S. tenuirostris и S. variegatus. От тях морското шило се различава по липсата на добре обособена люпилна торбичка и редуцираната опашна перка.
Отрицателно действащи фактори. Основна заплаха за вида е замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Червена книга на Черно море (1999).
Необходими мерки за опазване. Опазване на долните течения на черноморските реки, крайбрежните езера и Черноморското крайбрежие от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1951; 2. Стоянов и др., 1963; 3. Георгиев, др., 1960; 4. Георгиев, 1967; 5. Карапеткова, 1976; 6. Sivkov, 2000; 7. Сивков, 2003; 8. Trichkova et al., 2006; 9. Световидов, 1964.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
