Мишевиден сънливец
Myomimus roachi (Bate, 1937)
Myomimus personatus Ognev, 1924: Пешев и др., 1960: 305–313; Miomymus bulgaricus: Россолимо, 1976: 1520-1524; Eliomys quercinus L.: Heinrich, 1936: 43.
Разред Гризачи (Rodentia)
Семейство Сънливци (Gliridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D2], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN (2004): VU/D2; БеК-ІІ; ДХ-ІV.
Общо разпространение. Среща се в Югоизточна България, Турска Тракия, Средиземноморското крайбрежие на Мала Азия.
Разпространение и численост в България. Ниските части на Югоизточна България [3]. Числеността е неизвестна.
Местообитания. Открити места, необработваеми площи или окрайнини на овесени, пшенични и царевични ниви, бадемови градини, запустели лозя. В подобни местообитания е установяван и в Турска Тракия [1]. Избягва горите.
Биология. Копае дупки на дълбочина около 10–20 cm; ходовете имат няколко изхода. В дъното се намира гнездова камера с гнездо, изградено от сухи треви. Активността му е наземна, но подобно на много други гризачи се катери добре – в Турска Тракия повечето от индивидите са уловени на дървета [1]. Активен е предимно през нощта. Зимата прекарва в сън, в дупки под земята, от втората половина на ноември до първата половина на април. Има по едно поколение на година. Копулацията вероятно е в края на април и първата половина на май. Раждат през втората половина на май и началото на юни. Броят на малките при млади женски е 5–6, а при възрастните вероятно повече. Женските стават полово зрели след първото презимуване [2].
Отрицателно действащи фактори. Видът е добре приспособен към агрокултурните ландшафти. У нас се среща в райони с преобладаващо традиционно земеделие, чиято интензивност в последните години е намалена. В този смисъл той не е пряко заплашен от тенденциите в селското стопанство, но северозападните находища са в промишлено деградиран район. Огромните инфраструктурни съоръжения, откритите рудници, гъстата шосейна мрежа в района Стара Загора–Раднево–Марица Изток несъмнено са унищожили част от местообитанията на вида.
Предприети мерки за опазване. Включен е в ЧКБ (1985), категория – "рядък"; ЗБР, Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение II и III; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 4; Червен списък на IUCN, категория – "уязвим".
Необходими мерки за опазване. Уточняване на разпространението му, характеристика на местообитанията. Създаване на агрорезервати с традиционно земеделие.
Основна литература за вида: 1. Kurtonur, Ozkan, 1991; 2. Buruldag, Kurtonur, 2001; 3. Miltschev, B., Z. Boev & V. Georgiev. 2004.
Автор Васил Попов
