Трицветен нощник
Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806)
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Видът обитава Централна и Южна Европа, на север до Южна Полша и Холандия, на изток до Афганистан, Източен Иран и Узбекистан. Мароко, Алжир, Тунис и Ливан.
Разпространение и численост в България. Известни са 73 находища, разположени в цялата страна [1], като 31 от тях са съобщени преди 1985 г. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400–500 m н. в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н. в. в Централна Стара планина [2], 1550 m н. в. в Рила [1], 1560 m н. в. в Западните Родопи [3]. В известните около 30 размножителни колонии броят на индивидите е от 300 до 600. Рекордна численост, около 7000 индивида, е установена в пещера в Източните Родопи [4].
Местооботания. Характерен обитател на нископланинските карстови райони [1, 5]. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35 °С [6].
Биология. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 km) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан [7]. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери. Поради високата си численост, популациите на Балканския полуостров се приемат като важен генетичен резерв за вида [8].
Близки видове. От сходните по размери представители на род Myotis се отличава по добре проявената изрезка в дисталната половина на външния ръб на ухото.
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство по време на размножителния период (юни–юли). При прогонване и липса на алтернативно убежище в същия район, колониите се разпадат и размножителният успех е почти нулев [7]. Обрастване или срутване на входовете на убежищата води до временно или постоянното им изоставяне.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и всички останали конвенции (без CITES). Някои от известните му находища попадат в резервати (например "Ропотамо"), в национални ("Централен Балкан") и природни паркове ("Врачански Балкан"), в ЗМ (например "Гюргена" при Маджарово) или са обявени за природни забележителности (например пещерите Нанин камък, Никополско; Ягодинска, Смолянско; Деветашка, Ловешко и др.). Повечето важни находища са включени в списъка на значимите подземни местообитания на прилепи [9].
Необходими мерки за опазване. Обявяване за защитени територии на убежища, които приютяват размножителни колонии. Организиране на целеви мониторинг и взимане на управленски мерки за осигуряване на по-добра защита на увредени местообитания.
Основна литература за вида: 1. Benda et al., 2003; 2. Ivanova, 1998; 3. Horacek et al., 1974; 4. Ivanova, Guerguieva, 2005; 5. Pandurska, 2002; 6. Петров, 1997; 7. Schunger et al., 2004; 8. Тopal, 2001; 9. Ivanova, 2005.
Автор Боян Петров
