Дългопръст нощник
Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837)
Leuconoe capaccinii bureschisubspec. nov.: Heinrich, 1936: 38.
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU A2c]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Обитава средиземноморски части на Европа (на север до Италия и Румъния), Северозападна Африка, Южна Мала Азия, Израел, Южен Ирак, Южен Иран.
Разпространение и численост в България. В цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са 73 убежища, повечето между 100 и 600 m н. в. [1]. Общата лятна численост е около 18 500 индивида. През зимата, когато у нас мигрират индивиди от околните страни, числеността е около 45 000 индивида. За пещеролюбивите видове прилепи, към които се отнася и дългопръстият нощник, е установено намаляване на числеността средно с 20–40% през 1988–1992 г. спрямо периода 1955–1971 г. [2].
Местооботания. Карстови ландшафти. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии.
Биология. Храни се изключително с насекоми над водоеми. Образува размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди индивида. В страната са известни 21 размножителни колонии и осем летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20–25 май. Зимува само в подземни убежища. Известни са 15 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е концентрирана в три пещери – Парниците, Деветашката и Иванова вода. Извършва редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища (50–150 km).
Близки видове. Воден нощник (Myotis daubentonii) и езерен нощник (Myotis dasycneme).
Отрицателно действащи фактори. Тъй като е силно колониален вид, свързан изключително с подземни убежища, както и поради факта, че по-голямата част от балканската популация зимува в три пещери у нас, той е уязвим от антропогенния натиск върху убежищата (разрушаване, пещерен туризъм, стопанска дейност), водещи до безпокойство и промяна на микроклимата в тях, например пещерите Магура, Деветашката, Еменската и др. Антропогенна деградация на ловните местообитания и свързаните с тях летателни коридори. Унищожаване на естествените открити водни площи (езера, блата, мъртвици).
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР, EUROBATS и всички останали конвенции (без CITES). Много от подземните убежища у нас попадат в различни категории защитени територии. Предстои включването на известните убежища в мрежата от защитени зони НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Опазване на подземните убежища. Разработване на подробни Планове за управление за тези от тях, които са обявени за защитени територии. Допълнителни проучвания за изясняване на "междинни" (пролетни и есенни) копулативни убежища, както и на конкретни ловни местообитания и летателни коридори, за да бъдат защитени и те. Продължаване на ежегодния мониторинг в значимите подземни убежища на прилепи (ЗПУП) [3].
Основна литература за вида: 1. Benda et al., 2003; 2. Бешков, 1993; 3. Ivanova, 2005.
Автори Васил Попов, Теодора Иванова
