Бехщайнов нощник
Дългоух нощник
Myotis bechsteinii (Kuhl, 1817)
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)],ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Среща се в Европа, на север до Южна Швеция, на изток – до Кавказ, Азербайджан и Северен Иран.
Разпространение и численост в България. Видът е установен за прът път в България при устието на р. Камчия [1]. До 1985 г. са известни седем находища [2], а до края на 2006 г. – 34 находища [3], като 14 са разположени под 300 m н. в., 8 са в диапазона 301–1000 m, а останалите – над 1000 m н. в. Най-високото находище е Шаралийската пещера (1650 m) в Пирин. Най-висока е плътността между 1000 m и 1400 m (средно 8,2 индивида от 12 находища), в райони с обширни и компактни горски масиви (Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа). Рядък е в Дунавската равнина, липсва в откритите части на Тракия.
Местооботания. Типичен обитател на старите широколистни гори. Най-висока е числеността му в мезофилни горски масиви с постоянен водоем, в низинните с преобладаване на различни видове дъб и полски ясен, а в планините – на бук. Единични индивиди живеят в хралупи на дървета с диаметър на стъблото 13–20 cm на 0,7–5 m височина oт земята. Колонии са установявани само в по-стари дървета с диаметър 40–55 cm на височина 5–12 m [3]. Само два индивида са намерени в пещери през зимата. Еднократно е установяван в къщички за прилепи (резерват "Ропотамо").
Биология. Мъжките живеят най-често поединичнo, а женските – на малки групи (5–10 индивиди) или колонии (10-30 индивиди). Женските са изключително привързани към района на хралупата където са родени [4]. Индивидуалният ловен участък е малък – 0,6–1 ha, често припокриващ се между индивидите от една колония. Стационарен вид, който рядко извършва по-големи миграции (максимално до 60 km) [6]. В България е установена вертикална миграция от 770 m между убежището до мястото на хващането (2,7 km) [3]. През юни ражда по 1 малко, което кърми около 3 седмици. От края на август до края на септември бехщайновите нощници (около 90% мъжки индивиди, 10% женски индивиди) се струпват по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори [3, 5].
Близки видове. От другите представители на род Myotis, без големия и остроухия нощник (Myotis myotis, M. blythii), се отличава по по-дългите си уши, а от последните два вида – по по-малките си размери – дължината на совалката е под 50 mm.
Отрицателно действащи фактори. Селективната сеч на стари и хралупати дървета намалява възможностите за намиране на подходящи убежища. Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и всички останали конвенции (без CITES). Над 200 прилепни къщички, инсталирани на 7 места в страната, са включени за мониторинг в НСМБР.
Необходими мерки за опазване. Разработване на План за управление на горсколюбивите видове прилепи в България. Провеждане на целеви мониторинг в по-значимите му находища. Обявяване на най-важните места за есенно струпване за защитени територии. Инсталиране на къщички за прилепи.
Основна литература за вида: 1. Heinrich, 1936; 2. Benda et al., 2003; 3. Petrov, 2006; 4. Kerth et al., 2002; 5. Schunger et al., 2004; 6. Kerth, Petit, 2005.
Автор Боян Петров
