Норка
Европейска норка
Mustela lutreola (Linnaeus, 1761)
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Порови (Mustelidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX. Сведенията за някогашното присъствие на вида са редки и несигурни. Няма достоверна информация за съществуването му след 1951–1952 г.; международен: IUCN – VU; БеК.
Общо разпространение. Ареалът е обхващал Европа (без южните части и без Скандинавия), достигайки Западен Сибир. Сега видът обитава около 1/5 от предишната си територия, основно в Русия.
Разпространение и численост в България. Предполага се, че норката е обитавала през първата половина на ХХ в. дунавските острови и крайбрежието в районите на Свищов, Русе, Тутракан и Силистра [1]. Сведението за уловена в края на 30-те години норка в блатата край Силистра [2] се основава на недоразумение. Видът е идентифициран от д-р Н. Атанасов по кожа от животно, уловено според информацията на р. Дунав, източно от Свищов, през 1951–1952 [3]. Според несигурни сведения на местни ловци норки обитават резервата "Сребърна" (В. Попов, ИЗ/БАН, устно съобщ.). През 80-те години в Румъния са добивани по-малко от 100 кожи годишно [4]. Добивът е главно от Дунавската делта. Там и сега се е запазила стабилна популация [5].
Местообитания. Норката води полуводен начин на живот. Обитава крайбрежия на естествени водоеми с течещи води и с обрасли, често блатисти брегове.
Биология. Индивидуалният участък по речните крайбрежия е между 250 до 2000 m. Основна храна – гризачи, риба, а също жаби, раци. Ражда обикновено по 3–4, понякога над 10 малки [6].
Близки видове. Американската норка, визонът (M. vison) и черният пор (M. putorius). Различава се от визона по голямото бяло петно на муцуната и горната устна; от черния пор по по-светлата окраска, дългата опашка (над 1/3 от дължината на тялото) [7].
Отрицателно действащи фактори. Основно: антропогенното разрушаване на крайбрежните местообитания [8] и вероятно замърсяването на водите; в миналото –добивът за ценната кожа. Местообитанията у нас са в южната периферия на видовия ареал – допълнителен фактор за уязвимост на популацията. Въздействие оказват конкурентите – визонът, видрата и отчасти черният пор.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен у нас със закон от 1962 г. Включен в ЧК (1985) като вероятно изчезнал вид.
Основна литература за вида: 1. Atanassov, Peshev, 1963; 2. Петров, 1965; 3. Спасов, 1985; 4. Saint Girons, 1992; 5. Kranz et al., 2004; 6. Лобачев, 1978; 7. Аристов, Барышников, 2001; 8. Maran, Henttonen, 1995.
Автор Николай Спасов
