Степен пор
Mustela eversmanii Lesson, 1827
Mustela putorius eversmanni Lesson: Atanassov, Peschev, 1963: 110.
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Порови (Mustelidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3c], ЗБР-II, III; международен: БеК-II; ДХ-IV.
Общо разпространение. Среща се от откритите пространства на Централна Азия и Русия до Югоизточна Полша, Украйна, Молдова и Румъния; изолирано в Чехия, Южна Словакия, Източна Австрия, Унгария и Североизточна Сърбия.
Разпространение и численост в България. Реликт от плейстоцена, с пулсиращ в холоцена по климатични и антропогенни причини ареал [1, 2]. България е южната периферия на ареала в Европа. У нас се среща най-вероятно подвидът M. e. eversmanii. Обитава източната и централна част на Северна България върху около 20 000 km2: основно в Добруджа, на запад до Чомаковци (Червен бряг) и Кнежа (Й. Кошев, лично съобщ. – 2007 г.); на югоизток – Източна Стара Планина до Бероново, Дъскотна и Айтоски проход; несигурно съобщение за Софийско (Н. Коджабашев, лично съобщ. – 2001 г.). Численост – около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност в Добруджа 1 индивид/5,5 km2 и на останалата територия при плътност 1 индивид/12 km2. Наблюдаван е рядко (в Добруджа над 16 съобщения, извън този район само 5–6 известни съобщения) [3, 4, 5].
Местообитания. Остепнени пространства, също и земеделски земи, където прави скривалища в синурите и крайречните храсти и горички; ливади и сечища. Използва речните долини и проходи за екологични коридори [3, 5].
Биология. Полигамен. Полово зрял на 10–11 месеца. Разгонване: февруари–март, бременност 36–38 дена, ражда 7–12 малки. Използва дупките на лалугери, хомяци, слепи кучета (които разширява), на лисици и язовци или прави свои леговища; по-рядко – в скални цепнатини, коренища, сеновали. Изминава 4–7 km на денонощие. В Украйна плътността е 0.05–6 индивида/10 km2, през зимата обитава до 3 km2. Основна плячка – лалугери, хомяци, мишевидни гризачи [5, 6, 7, 8].
Близки видове. Черен пор (M. putorius), от който се различава по по-светлата окраска, бледата околоочна "маска" и светлата основа на опашката [8].
Отрицателно действащи фактори. Превръщането на ливади и пасища в орни земи и интензивното земеделие (блокове с монокултури, унищожаване на синурите, използване на пестициди и изкуствени торове). Намаляване на числеността на основната плячка. Фрагментиране на местообитанията от транспортните коридори и инцидентите по пътищата. Бракониерство.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид. Включен в ЧКБ (1985). Провеждана е защитна кампания от сдружение "Природен фонд" (1997–2000).
Необходими мерки за опазване. Обявяване на важни местообитания на степния фаунистичен комплекс за ЗТ и ЗЗ. Изграждане на проходи през пътищата и осигуряване на екологични коридори между находищата. Прилагане на алтернативни дейности за борба срещу каламитетите на гризачите. Образователна дейност с обществеността.
Основна литература за вида: 1. Спасов, 1982; 2. Spiridonov, Spassov, 1998; 3. Спасов, Спиридонов, 1985; 4. Spassov, 1999; 5. Spassov et al., 2002; 6. Абеленцев, 1968; 7. Аристов, Барышников, 2001; 8. Wolsan, 1993; 9. Гептнер и др., 1967.
Автори Николай Спасов, Жеко Спиридонов
