Син скален дрозд
Monticola solitarius L., 1758
Monticola cianus (L.): Клайн, 1909: 8.
РазрeдВрабчоподобни (Passeriformes)
СемeйствоМухоловкови (Muscicapidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU C[2(a(i)] + D [1], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: ECS-spec 3; БеК-ІІ.
Общо разпространение. Палео-ксеромонтанен вид, чийто гнездови ареал обхваща южните части на Европа (на север до Швейцария и Австрия), Азия и Африка. Зимува в Южна Азия, Западна и Централна Африка. В голяма част от ареала се среща целогодишно.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. Установен за пръв път при яз. "Студен кладенец" през 60-те години на миналия век [1, 2]. Сега националната популация е концентрирана основно в скалните комплекси и прилежащите храстови съобщества и пасища по поречията на реките Арда (главно между Кърджали и Маджарово), Места (особено между Добринище и Гоце Делчев) и Струма (южната част на Кресненското дефиле) [3]. В южната част на Кресненското дефиле е с относително ниска срещаемост и с плътност 1,10 гнездещи двойки /km2 [4]. Общата численост в страната е между 250 и 450 гнездещи двойки [3].
Местообитания. Скалисти райони, каменливи брегове и крайморски склонове, в съчетание с храстова растителност от медитерански тип.
Биология. Гнезди в скални цепнатини (на височина най-често около 3 m), както и в изоставени каменни постройки. Снася 3–6 яйца през април–май [1]. Храни се предимно с безгръбначни животни, но също и с гущери и растителни части [1].
Близки видове. Пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанията и безпокойство при залесяване. Изграждане на пътна инфраструктура, язовири, строеж на миниВЕЦ-ове, откриване на рудници, кариери, туризъм и др.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Част от находищата са в ЗТ (резерватите "Тисата" и "Вълчи дол", ЗМ "Патронка", "Черната скала", "Момина скала", "Кованкая", "Големият сипей" и др.)
Необходими мерки за опазване. По-детайлно проучване на числеността и разпространението на субпопулациите и тенденциите при тях, статуса на заетите местообитания и заплахите. Опазване на местообитанията.
Основна литература за вида: 1. Mauersberger, Stubs, 1963; 2. Дончев, 1964; 3. БДЗП, под печат; 4. Nikolov, Spasov, 2005.
Автори Светослав Спасов, Стоян Ч. Николов, Георги П. Стоянов
