Тюлен монах
Черноморски тюлен
Monachus monachus (Hermann, 1779)
Pelagius monachus Cuv.: Ковачев, 1925: 25.
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Тюлени (Phocidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX. Приема се за изчезнал след 1997 г. в Черно море [1]. Последни наблюдения у нас – 1995–1996 г.; международен: IUCN – CR; БеК-II; CITES-I; БоК-I, II; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Отделни локалитети от Източното Средиземноморие до Мавритания. От Северното и Западното Черноморие изчезва през 50–70-те години на ХХ в., от Източното – през 30-те (?) год. До 80-те години в Турция се съхранява основното ядро на черноморската популация. След 1997 г. видът изглежда изчезва напълно и от там. Малък брой тюлени може би живеят още по турския бряг на Мраморно море.
Разпространение и численост в България. До началото на XX в. е присъствал по Добруджанското крайбрежие [2, 3] и е навлизал по р. Дунав до Русенско. Основни местообитания са били н. Калиакра (1936 г. – 128 тюлена), Маслен нос и Странджанското крайбрежие. В края на 70-те години вероятно е още постоянен край Калиакра и с. Резово [4]. На север от Бургас след 1980 вече е рядък [5]. Последни наблюдения край Калиакра и Балчик – между 1990 и 1992 г.; изхвърлен труп край Балчик – 1994 г.; виждан през 1994 г. между Тюленово и Камен бряг, също край Шабла [6,7]. Изхвърлен труп край Дуранкулак – 1996 г. [8]. По южния бряг присъства (и може би се размножава) през 80-те до началото на 90-те години – Созопол, Маслен нос, Змийския остров, Царево и Резово: виждани са неведнъж – двойка, група от 4 индивида, млади животни, единични тюлени на брега. Последни наблюдения там: местн. Силистар, 1993 г. и умрял тюлен на брега – 1994 г.; о. Св. Иван – 1994 г. в сезона на паламуда; района на Синеморец – пролетта на 1995 г. [6].
Местообитания. В миналото – лежбища с по 50–100 животни (напр. н. Калиакра и на север от него). През последните десетилетия малки групи или индивиди са обитавали пусти заливчета и скални крайбрежия. Обитавани до скоро пещери са известни в районите на Калиакра, Маслен нос, резервата "Ропотамо" и между Синеморец и Резово [7].
Биология. Ражда главно в края на лятото – началото на есента в закътани места на брега или в пещери с вход – нерядко под водата. Полова зрялост – на 4 години. Бременност – 11 месеца. Храни се с риба [9,10].
Отрицателно действащи фактори: Безпокойство; разрушаване на крайбрежията; бракониерско избиване; замърсяване на морето и брега с мазут, промишлени води, пестициди и др; намаляване на черноморските рибни запаси.
Предприети мерки за опазване. Защитен у нас от края на XIX в. Включен в ЧК (1985) като застрашен вид. Реинтродукция в подходящи места е последна възможност за възобновяване на популацията (естественото разселване е практически невъзможно), но застрояването на бреговете я прави почти безперспективна.
Основна литература за вида: 1. Cem, 2001; 2. Calinescu, 1931; 3. Lepsi, 1925; 4. Мичев, 1985; 5. Spiridonov, Spassov, 1987; 6. Аврамов, 1995; 7. Avramov, 1997; 8. Peshev et al., 2005; 9. Israels, 1992; 10. Банников и др., 1985.
Автори Николай Спасов, Стефан Аврамов
