Пещерен дългокрил
Miniopterus schreibersii (Bonaparte, 1837)
Miniopterus schreibersi inexpectatus subspec. nov.: Heinrich, 1936: 34.
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Дългокрили прилепи (Miniopteridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [NT]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Южна Европа, на север до Средна Франция, Швейцария, Австрия и Словакия и Северна Африка.
Разпространение и численост в България. Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 m н. в. [1]. Общата численост е около 170 000 индивида зимуваща популация и около 120 000 индивида лятна популация. Разликата се дължи вероятно на идващите от Северна Гърция прилепи, които зимуват в Дяволското гърло (с. Триград). За пещеролюбивите видове прилепи, към които се отнася и пещерният дългокрил, е установено намаление на числеността средно с 20-40% през 1988-1992 г. спрямо периода 1955-1971 г. [2].
Местооботания. Карстови ландшафти в цялата страна.
Биология. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50–150 km).
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Антропогенен натиск върху убежищата – пряко безпокойство и прогонване, възпрепятстване на достъпа и промяна на микроклимата (поставяне на врати, решетки и др.). Пещерите Магура, Деветашката, Еменската, Дяволското гърло се превръщат в обект на засилен туризъм, който не е съобразен с изискванията за опазване на прилепите. Антропогенни промени на ловните местообитания и летателни коридори, но за тях липсват конкретни данни в страната.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР, EUROBATS и всички останали конвенции (без CITES). Много от подземните убежища у нас попадат в различни категории защитени територии. Предстои включването на известните убежища в мрежата от защитени зони НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Опазване на подземните убежища. Разработване на подробни Планове за управление за тези от тях, които са обявени за защитени територии. Проучвания за изясняване на "междинни" (пролетни и есенни) копулативни убежища, както и на конкретни ловни местообитания и летателни коридори, за да бъдат защитени и те. Продължаване на ежегодния мониторинг в значимите подземни убежища на прилепи (ЗПУП) [3].
Основна литература за вида: 1. Benda et al., 2003; 2. Бешков, 1993; 3. Ivanova, 2005.
Автори Васил Попов, Теодора Иванова
