Червена каня

Коршун, милан

Milvus milvus (Linnaeus, 1758)

Falco milvus: Linnaeus, 1758: 89; Milvus regalis: Finch, 1859: 380, Radakoff, 1879: 164, Христович, 1890: 189.

Разред Соколоподобни (Falconiformes)

Семейство Ястребови (Accipitridae)

Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR=B[1(a+b(iv+v))+ 2(a+b(iii+iv))]+D, ЗБР-II-III; международен: ECS-spec 2, намаляващ, ДП-I, БеK-II, БоК-II.

Общо разпространение. Европейски вид, гнездещ главно в Централна и Южна Европа, до около 61 с. ш., на изток до Кавказ, Мала Азия и Северна Африка.

Разпространение и численост в България. Постоянен и преминаващ вид. До 1985 г. за достоверни се приемат данните за наблюдавана двойка до Благоевград [2], филмирана двойка в Провадийско [3], една двойка в Софийско [4]. Единични индивиди се срещат спорадично в Добруджа [5] и Хасковско [6]. Среща се главно по време на миграция или като зимуващ вид, основно единични птици [7]. През гнездовия период са наблюдавани двойка и единични индивиди в Източни Родопи [8], ез. Сребърна [9], по една двойка на р. Дунав, Черноморието, Сакар и Източни Родопи [10], единични птици по време на миграция и гнездовия период при яз. "Студен кладенец", Сливенско, Ямболско и Добруджа [11]. През зимата и по време на миграция се среща главно по Черноморското крайбрежие и откритите пространства до около 1200 m н. в.

Местообитания. Гори в равнините, в близост до открити пространства, обработваеми полета и пасища.

Биология. В България не е проучена. Гнезди главно на дървета с височина 12–15 m, в покрайнини на гори, като рядко използва стари гнезда на вранови птици или на обикновен мишелов. Гнездото е изградено главно от клони и се използва няколко години. Снася 2–3 овални, бели яйца, понякога изпъстрени с червеникави петънца. Малките напускат гнездото след около 50–70 дни. Храни се с безгръбначни и гръбначни животни, включително и мърша [11, 12], у нас предимно със земноводни, влечуги, гризачи [11, 13].

Близки видове. Черна каня (Milvus migrans).

Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията, отравяне, както и смъртност от автомобили. По време на миграция и зимуване: отравяне и отстрел.

Предприети мерки за опазване. Защитен от 1962 г., включен в ЧКБ (1985).

Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването на вида. Забрана на употребата на отрови и химични вещества в районите на гнездене, миграция и зимуване.

Основна литература за вида: 1. Hagemeijer, Blair (еds), 1997; 2. Патев 1950; 3. Боев, 1962; 4. Baumgard, 1971; 5. Атлас на гнездещите птици в България (под печат); 6. Мичев, 1978; 7. Профиров, 1981; 8. Янков 1988; 9. Янков 1991; 10. Nankinov 1991; 11. Игнатов, Кузманов, Янков, НБОИ-БДЗП, непубликувани данни, 2000-2005; 12. Cramp, Simmons, 1980; 13. Простов, 1964.

Автор Асен Игнатов


Червена каня (карта на разпространението)

Червена каня (илюстрация)