Черна каня
Milvus migrans Boddaert, 1783
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU A[2(a+c)] + B[1b(ii+iii+iv) + 2c(iii)] + C[2b(i)] + D[1], ЗБР-ІІ,ІІІ; международен: IUCN – слабозасегнат; ECS-spec 3, уязвим; ДП-І, БеК-ІІ, CITES-II, БоК-ІІ.
Общо разпространение. Вид на Стария свят с широко разпространение в Европа, Азия, Африка, о. Мадагаскар, Австралия и Индо-Малайския архипелаг. Европейската популация е относително малка – под 100 000 двойки, при значителен спад през 1970–1990 г., като отрицателната тенденция продължава в по-голямата част от Европа.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В миналото е бил сравнително често срещан около реките Дунав, Марица и др., както и по Черноморието [1]. За 1982 г. се съобщава численост от 100–500 двойки [2]. През последните години популацията се изчислява на 130–170 двойки [3]. През размножителния сезон е най-често по по р. Дунав и притоците му, поречието на реките Марица, Тунджа и техните притоци, Сакар, Дервенски възвишения. По време на скитания и миграции е навсякъде из страната, но по-значима е миграцията по Черноморското крайбрежие.
Местообитания. Равнинни и хълмисти райони на страната, без планинската зона над 1000 m н. в. Има предпочитание към места в близост до влажни зони, дори при засилен антропогенен натиск [4].
Билогия. Гнезди поединично или в разредени колонии до 30 двойки [4]. Събира се на групи по време на хранене, скитане, почивка и миграция [4]. Полифаг, храни се с мърша, често отнема плячката на други птици, лови насекоми и дребни гръбначни животни [7].
Близки видове. Червена каня (Milvus milvus).
Отрицателно действащи фактори. Интензивното земеделие, както и сблъсъкът с електропроводи, добивът на инертни материали и дървесина по поречията на реките. Отравянето, бракониерският отстрел, индустриалното и битовото замърсяване на почвите и водите.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. По-активно опазване и управление на местообитанията, включително и влажните зони. Ограничаване на използването на отровни примамки и химични вещества в селското стопанство; обезопасяване на електропроводите.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Мичев, 1982; 3. Нанкинов и кол., 2004; 4. Cramp et al., 1983; 5. Сименов и кол., 1990; 6. Baumgart, 1971; 7. Дементьев и кол., 1951; 8. Шурулинков и кол., 2005.
Автори Симеон Марин, Ивелин Иванов, Цено Петров, Стойчо Стойчев
