Виюн
Змиорче
Misgurnus fossilis (Linnaeus, 1758)
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Щипоци (Cobitidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [А1а; B1b]; ЗБР-II; международен: IUCN [LR/nt]; БеК-III; ДХ-II.
Общо разпространение. Централна и Северна Европа – от Франция до Русия.
Разпространение и численост в България. Установен е в р. Дунав и прилежащите й блата, както и в долното течение на някои от притоците и – Войнишка, Искър, Вит, Огоста, Осъм, Янтра, Русенски Лом [1, 2, 3, 4, 5, 6]. Има данни, че в миналото се е изкачвал значително по-нагоре по течението на реките – в р. Искър е улавян при Роман [2], а в р. Янтра – при Бяла [5]. Установен е и в ез. Сребърна [7], Шабленското езеро [8, 9] и в басейна на р. Струма [10]. Рядък вид с намаляваща численост. Сега се среща със сигурност само в р. Дунав и свързаните с нея влажни зони – Рибовъдно стопанство "Орсоя", Белене, Калимок и вероятно някои др. (наши данни). Изчезнал е в басейна на р. Струма (наши данни) и в ез. Сребърна [11], а в Шабленското езеро се нуждае от потвърждение.
Местообитания. Постоянни реки и постоянни сладководни езера и блата. В миналото се е срещал и в крайбрежни сладководни лагуни.
Биология. Обитава стоящи и бавнотечащи води, с пясъчно или тинесто дъно, където се заравя през деня и при неблагоприятни условия (суша). Чувствителен е към промени в атмосферното налягане. Храни се с ларви на насекоми и мекотели [12, 13].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Видът е чувствителен спрямо замърсители, които се натрупват в дънните седименти [13]. Основна заплаха е и загубата на местообитания вследствие на пресушаването на блатата и заблатените райони.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Възстановяване и опазване на влажните зони около р. Дунав.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1928; 3. Дренски, 1951; 4. Маринов, 1978; 5. Карапеткова, 1972; 6. Карапеткова, 1994; 7. Булгурков, 1958; 8. Георгиев, 1967; 9. Vassilev, 1998; 10. Янков, 1971; 11. Pehlivanov, 2000; 12. Карапеткова, Живков, 1995; 13. Froese, Pauly, 2006.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
