Черногръд хомяк
Mesocricetus newtoni (Nehring, 1898)
Mesocricetus auratus: Марков, 1960: 295; Mesocricetus auratus newtoni Nehring, 1898: Atanassov, Peschev, 1963: 108.
Разред Гризачи (Rodentia)
Семейство Хомяци (Cricetidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D2], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN (2004): VU/D2; БеК-ІІ.
Общо разпространение. Среща се в България и в Югоизточна Румъния.
Разпространение и численост в България. Северна България, изолирани находища на юг от Стара планина [12]. По-често срещан и по-многоброен от големия хомяк. Липсват конкретни данни за числеността, но тя може да се окачестви като ниска.
Местообитания. Целини, люцернови и житни площи, лозя, овощни и зеленчукови градини [1, 2]. По данни от района на Констанца, Румъния [3] предпочита площи, заети от фуражни култури, целини, по-рядко заселва зърнените култури и полезащитните пояси, практически липсва в орните култури.
Биология. Живее в самостоятелно изкопани дупки, подобни на тези на обикновения хомяк, но по-плитки – гнездовата камера се намира на около 50–60 cm, рядко до 1,5 m дълбочина [4]. Активен е главно през нощта, но излиза да търси храна и през деня. Изпадането в хибернация (зимен сън) зависи от екологичните условия, най-вече температура и популационна плътност [2, 3, 5, 6]. Храни се с тревисти растения, главно житни и бобови, картофи, семена (царевица, слънчоглед, пшеница, овес, фий) [2]. Размножаването започва през април–май. Дава 2–3 котила за година, с 2–10 малки на котило [4]. Става жертва на хищни птици, най-вече сови [7, 8, 9, 10, 11]. Конкурира се с обикновения хомяк.
Близки видове. Обикновен хомяк (Cricetus cricetus), но добруджанският хомяк е по-дребен и само гърдите са черни.
Отрицателно действащи фактори. Индустриално земеделие с прилагане на дълбока оран и пестициди. Частно земеделие от фермерски тип и свързаното с това раздробяване на площите и тяхната интензивна обработка, с употреба на големи количества торове и пестициди.
Предприети мерки за опазване. Включен в Бернска конвенция, Приложение II, ЗБР, Приложение 2 и 3 и ЧКБ (1985) с категория "рядък".
Необходими мерки за опазване. Необходими са мониторингови изследвания за установяване на съвременното разпространение и популационната плътност. На тази основа да се набележат райони, в които да се разработят мерки за неговото опазване, с оглед възможността да се създават територии с оптимална структура на обратваемите площи и да не се използват вредни за хомяка селскостопрански практики.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1925; 2. Марков, 1960; 3. Hamar, Sutova, 1963; 4. Ionescu, 1968; 5. Auslander, Hellwing, 1957; 6. Schapp, 1968; 7. Simeonov, 1966; 8. Baumgart, 1975; 9. Симеонов, 1985; 10. Симеонов, Петров, 1986; 11. Симеонов, Боев, 1988; 12. Milchev, B. 2006.
Автор Васил Попов
