Дебелоклюна чучулига
Melanocorypha calandra Linnaeus, 1766
Alauda calandra: Клайн, 1909: 25.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Чучулигови (Alaudidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [A3, A4 + B1biii], ЗБР-II, III. международен: ДП-I, БеК-II, ECS-spec 3, намалял.
Общо разпространение. Средиземноморски вид с гнездови ареал в Южна Европа (Пиринеите, в Южна Франция, Италия, Балканския полуостров), Украйна и Южна Русия, Северозападна Африка, Мала и Централна Азия.
Разпространение и численост в България. За разпространението в миналото няма конкретни данни. В Добруджа видът е бил извънредно често срещан и многочислен преди 1950 г. [1], но в Бургаско и Софийско е била рядка, с единични находища [2, 3]. Сега гнезди разпокъсано. Среща се по-често в Сакар, Дервентските възвишения, Южна Добруджа и Санданско-Петричкото поле. Най-висока численост има по Черноморието северно от Балчик [4, 5], в някои суходолия във вътрешността на Добруджа, в Санданско и в Сакар. В останалите райони – Софийско, Бесапарските ридове, Дунавската равнина, по Южното Черноморие и други има малобройни субпопулации [6, 7, 8], които са силно уязвими. Общата численост се оценява на около 12000–16000 двойки.
Местообитания. Степи. Тревни съобщества в умерената и субтропичната зона. Пасища. Обработваеми земи.
Биология. Оформянето на двойките и песеннната активност започват от началото на февруари. Гнезди на земята. Пълното мътило е от 3–6 яйца, които снася след средата на април. По Черноморското крайбрежие има две люпила годишно [9]. Храната е от насекоми, а извън гнездовия период – повече семена. [9].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Загуба на хабитати, интензивно селско стопанство и химизация. Застрояване на местообитанията – особено по Черноморието, изграждане на ветропаркове в предпочитани от вида местообитания, отстрел и ловен туризъм.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Част от находищата попадат в защитени територии – ЗМ "Дуранкулак", резерват "Калиакра", ЗМ "Яйлите", ПП "Златни пясъци", резерват "Атанасовско езеро".
Необходими мерки за опазване. Преустановяване на ликвидирането на естествените степни и ливадни съобщества по Черноморието. Забрана на строителството в остепнените местообитания в тази част на страната. Създаване на нови защитени територии – на Бесапарските ридове, в основните местообитания на вида по Северното Черноморие, из суходолията на Добруджа и в Санданско. Строг контрол върху международния ловен туризъм по отношение на отстрела на защитени по българското законодателство птици. Проучване на главните места за концентрация по време на миграция и зимуване и осигуряване на тяхната защита.
Основна литература за вида: 1. Петров, Златанов, 1955; 2. Нанкинов, 1982; 3. Простов, 1964; 4. Ivanov, 1998; 5. Ivanov et al., 1998; 6. Шурулинков и др., 2005; 7. Dalakchieva, 2003; 8. Milchev, 1998; 9. Patzold, 1989.
Автори Петър Шурулинков, Илия Ватев, Божидар Иванов, Николай Караиванов
