Златка
Martes martes (Linnaeus, 1758)
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Порови (Mustelidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [А4с,е]; ЗБР-II, III; международен: ДХ II, V.
Общо разпространение. Среща се в Европа, Западен Сибир, Кавказ и Мала Азия.
Разпространение и численост в България. Обитава планинските райони, в Лудогорието вероятно е изчезнала. Числеността бързо намалява през последните 30 години [1, 2, Анкета с горските стопанства – 1989]. През 80-те години на XX в. е около 3000 индивида [2]. Площта на оптималните и на субоптималните местообитания е под 10 000 km2, плътност до 3 индивида на 10 km2. Числеността (без новородените) към 2007 г. вероятно е около 1800 индивида. Най-значими са популациите в Западни Родопи (600), Централна Стара планина – Същинска Средна гора (200), Рила (150–200), З. Стара планина, Пирин и Странджа (по 70–90). Териториалните животни, участващи в размножаването, съставляват около 40% от популацията [4].
Местообитания. Главно стари, планински иглолистни (особено смърчови) и букови гори над 1200 m, по-рядко в дъбови и габърови гори [1, 3, 4].
Биология. Разгонване – през лятото, а бремеността 230–270 дни; обикновено животните започват да се размножават през третата година. Малките са средно 3–5. При разселване младите могат да се отдалечат до 60 km. [5]; В Средна Европа териториите на зрелите женски са средно 1,5, а на мъжките – 2,3 km2 [6] и могат да обхванат тези на повече от една женска [7]. Основна храна – мишевидни гризачи, птици, катерици [5, 8].
Близки видове. Различава се от бялката (M. foina) по жълтеникавото и нераздвояващо се към лапите гръдно петно, по-късата опашка, големите уши и тъмния нос.
Отрицателно действащи фактори. Интензивните възобновителни сечи и реконструкции в старите гори през последните 50 години. Фрагментиране и изолиране на популациите (странджанската е критично застрашена) и изместването й от бялката. Инцидентите по пътищата и бракониерството.
Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Включен е в ЧКБ (1985) като застрашен. Обявяването на обширни национални и природни паркове, обитавани от 20% от популацията.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на защитени територии и зони за застрашената горска биота в Западни Родопи, Стара планина, Пирин, Лудогорието и Средна гора и запазване на стари гори по свързващите ги екокоридори [4]. Мораториум на ползването на старите гори в защитените територии и на зони в затворените горски басейни. Ограничаване на възобновителните сечи и реконструкциите в стари гори извън тях. Планирано увеличаване на площта на вековните гори [9]. Общ план с Република Турция за дългосрочно опазване на горската биота в Странджа.
Основна литература за вида: 1. Спасов, Спиридонов, 1985; 2. Spiridonov, Spassov, 1998; 3. Григоров, 1986; 4. Спиридонов, Спасов, 2005; 5. Stubbe, 1993; 6. Zalewski et al., 1995; 7. Schroepfer et al., 1997; 8. Приклонский, Дидорчук, 2000; 9. Spiridonov, Raev, 2006.
Автори Николай Спасов, Жеко Спиридонов
