Видра
Lutra lutra L., 1758
Lutra vulgaris Erxl., 1777: Ковачев, 1925: 15.
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Порови (Mustelidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4c, d, e + D1], ЗБР-II, III; международен: IUCN-NT; БеК-II; CITES-I; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Обитава по-голямата част от Евразия и Атласките планини.
Разпространение и численост в България. До 30-те години на XX в. се среща почти навсякъде; численост 4–5000 индивида [1], но през 50-те намалява застрашително [2]. През периода 1970–1990 г. увеличава числеността си на 800–1400 индивида [3, 4]. Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 600 m на 54% от водосборите; 600–1100 m н. в. на 27%; 1100-1500 m н. в. – на 19% (в Западните Родопи). Численост (без малките) около 1300–1500 индивида, към 2007 г. при средна дължина на индивидуалната речна територия – 5–15 km и 2–5 km на бреговите ивици на затворени водоеми и Черно море; 800–1000 размножаващи се индивиди. Най-плътна е популацията в Югоизточна България [3, 4, 5, 6, Анкета – Ж. Спиридонов, Л. Милева 1989; Спасов, Иванов, непубл.].
Местообитания. Естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15–20 km: със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна рибна фауна и минимум маса от 40 kg/hа, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели [5, 7, 8, Спасов, Иванов, непубл.].
Биология. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски [4, 7, 9, 10]. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2–4) се раждат през март–август (Анкета, 1989) и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката (средно 62% пролет–лято и 74% есен–зима); спомагателна храна: ракообразни (14, съответно 7,5%, при изобилие до 51%), жаби (11, 6%, и до 23%), бозайници, птици, влечуги [10, Спасов, Иванов, непубл.]. Улавя плячката до 4 m дълбочина [7].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Диги и корекции на реки, замърсяване на водите, намаляване на рибата, пресушаване на блата, изсичане на дървесна и храстова крайбрежна растителност. Водно строителство, баластриери, бракониерство (53% от загубите, главно край микроязовири и рибарници) [11]. Инциденти с МПС, улавяне в рибарски мрежи, жертва на скитащи кучета, безпокойство, летно-есенни пресъхвания на реки (до 105 дни; ледови явления в Северна България и в планините над 1500 m н. в..
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985). Законова защита (1962, 1986) и прекратяване на търговията с кожи от видра. Обявяване на защитени територии, обитавани от 10% от популацията.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на речни мрежи в равнините и в Родопите за защитени територии и зони [4]. Възстановяване на крайбрежната растителност. Осигуряване на проходи през пътищата. Мониторинг на вида. Зарибяване. Ограждане на рибарници. Популяризиране на ролята на вида в екосистемите. Компенсиране на щетите от видрата.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1926; 2. Атанасов, 1954; 3. Спасов, Спиридонов, 1985; 4. Spiridonov, Spassov, 1989; 5. Spiridonov, Dimitrov, 2006; 6. Georgiev, 2005; 7. Erlinge, 1967; 8. Muller et al., 1976; 9. Erlinge, 1968; 10. Georgiev, 2006а; 11. Georgiev, 2006b.
Автори Жеко Спиридонов, Николай Спасов
