Върловка
Leucaspius delineatus (Heckel, 1843)
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1a, b (ii, iii, iv)]; международен: IUCN [LR/lc], БеК-III.
Общо разпространение. Обитава сладководните басейни на Централна и Източна Европа от Франция до басейна на р. Волга. На север достига Южна Швеция. Интродуциран вид във Великобритания.
Разпространение и численост в България. В миналото видът е установен само в Дяволска река [1]. Дълго време не е улавян никъде и се смята, че не се среща в страната [2]. По-късно е установен в Белославското езеро [3], а впоследствие и в азмаците и каналите на Провадийска река [4] и около устието на р. Девня [5]. Намерен е и в басейна на р. Камчия, в близост до устието, както и в района на рибовъдно стопанство "Круша" [6]. През последните години е установен и в р. Дунав [7]. Постепенно видът изчезва в голяма част от предишните си находища. В Белославското езеро е съобщен като много рядък още през 60-те години [8], а сега вече не се среща там. Наличието на вида в черноморските реки също се нуждае от потвърждение. През 2005–2006 г. е намерен само в р. Дунав (при селата Ново село, Гомотарци, Кошава, Симеоново, Арчар и Станево) и прилежащите влажни зони, като Рибовъдно стопанство "Орсоя" (наши данни).
Местообитания. Долните течения на постоянни реки и крайбрежни сладководни езера. Обитава тихи води, обрасли с висша водна растителност.
Биология. Стадна риба. Съзрява полово на втората година. Размножава се през април–юни в плитки води, обрасли с гъста водна растителност. Женските отлагат хайверните зърна спираловидно около стъблата на растенията, чрез удължената си урогенитална папила. Плодовитостта на женските е между 80 и 2300 хайверни зърна. Храни се с фитопланктон и зоопланктон. Достига максимална дължина 9–12 cm. Продължителността на живот е около 5 години [9, 10].
Близки видове. Наподобява много на млад уклей (Alburnus alburnus), от който се различава по липсващата или непълна странична линия, която е развита само при първите 1–12 люспи.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хидрологичния режим и замърсяване на крайбрежните езера и черноморските реки, което води до загуба на местообитанията на вида. Отрицателно влияние оказва и интродуцирането на чужди видове – конкуренти, както и замърсяването на р. Дунав.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Възстановяване и опазване от замърсяване на крайбрежните влажни зони, както и на долните течения на реките.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1948; 3. Стоянов, 1949; 4. Пешев, 1970; 5. Сивков, 1974; 6. Манолов, Сивков, 1977; 7. Vassilev, 1994; 8. Георгиев, 1967; 9. Holcik, 1998; 10. Maitland, 2000.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
