Речна чайка
Чайка смехулка, смехурка
Larus ridibundus Linnaeus, 1766
Chema ridibundum L.: Reiser, 1894: 199; Hydrocoleus ridibundus (L.): Boetticher, 1927: 197.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Чайки (Laridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [B1a+B2a+B2c(iv)+C2], ЗБР-III; международен: БeК-III.
Общо разпространение. Транспалеарктичен вид, чийто гнездови ареал обхваща о. Нюфаундленд, Гренландия, Исландия, Фарьорските и Британските острови, Скандинавския полуостров, Западна и Централна Европа, Испания, Италия, бивша Югославия, България, Румъния, Русия, Монголия и Китай. През територията на страната ни преминава южната граница на гнездовия ареал. От 1987 г. гнезди и в Северна Гърция. Зимува в западната част на Атлантическия океан, около Средиземно и Черно море, южните и източните крайбрежия на Азия, Африка и Америка.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и зимуващ вид. В миналото речната чайка е мътила в Свищовското блато [1]. Епизодични гнездови находища е имало в Атанасовското езеро и при с. Черноморец, Бургаско [2]. През 1963 г. в Гарванското блато е установена гнездова колония от 120 двойки [3]. През втората половина на XX в. гнезди само в ПП "Персина" и в ез. Сребърна [4], където е имало многобройна колония – 300–500 двойки [3], през 2001–2003 г. – 5–40 двойки [5]. И в двете гнездови находища числеността варира силно през годините [6]. Гнездовата популация в страната се оценява на 500–700 [7], 250–350 [8], 180–250 [9], но напоследък не превишава 300 двойки. По време на миграции и зимуване е една от най-често срещаните и многобройни видове чайки в ниските части на страната.
Местообитания. Блата и езера с обилна водна растителност; вън от размножителния период – рибарници, язовири, канали, сметища.
Биология. Гнезди в самостоятелни или смесени колонии, разположени върху плаващи коренища на тръстика, листа от водна лилия (ез. Сребърна, Гарванското блато) и стърчащи от водата пънове (ПП "Персина"). Снася от 1 до 3 яйца. Малките се излюпват в края на май и началото на юни. След края на гнездовия период младите и възрастните птици скитат на големи ята. Храни се с риба, скариди, насекоми [3].
Близки видове. Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus).
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Най-вероятно промени на естествения воден режим в традиционни гнездови находища (ПП "Персина", Гарванското блато, ез. Сребърна).
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985). Преобладаващата част от местообитанията му по поречието на р. Дунав са включени в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Възстановяване на Гарванското блато; оводняване на блатата на ПП "Персина"; проучване на факторите, които влияят отрицателно върху числеността на гнездовите популации.
Основна литература за вида: 1. Reiser, 1894; 2. Простов, 1964; 3. Нанкинов и др., 1997; 4. Иванов, 1970; 5. Камбурова, 2004; 6. Иванов, 1985; 7. Костадинова, 1997; 8. Нанкинов и др., 2004; 9. БДЗП (под печат).
Автори Таню Мичев и Невена Камбурова
