Малка черноглава чайка
Черноглава чайка
Larus melanocephalus Temminck, 1820
Larus melanocephalus Natt.: Клайн, 1909: 177; Chema melanocephalum Natt.: Reiser, 1894: 198; Hydrocoloeus melanocephalus (Temm.): Boetticher, 1927: 197.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Чайкови (Laridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B[1a + b(ii + iii) + c(iv) + 2(a + c(ii + iii+ iv)]+ C[2b]; ЗБР-II, III; международен: ДП-I; БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Западнопалеарктичен вид. Основната гнездова популация е съсредоточена по Черноморското крайбрежие на Украйна. Гнездови находища са установени в почти всички европейски страни.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен, преминаващ и зимуващ вид. В края на XIX в. е многобройна и постоянно гнездеща по Черноморието и вътрешността на страната [1, 2, 3]. Към средата на XX в. гнезди в Бургаското и Атанасовското езеро [4, 5, 6, 7], и вероятно в Поморийското [8]. През 1988 г. в Атанасовското езеро са установени 50 гнезда [9]. През размножителния период e установена и в други части на Черноморското крайбрежие, както и при Свищов, София, с. Загорци, Бургаско [10]. През 90-те на години XX в. числеността в Атанасовското езеро е до 62 двойки [11, 12]. След 1997 г. няма данни за гнездене на вида в България. Установени са два неуспешни опита за гнездене в Поморийското езеро [12]. По-големи концентрации по време на есенната миграция са наблюдавани край н. Калиакра [13] и Бургаските езера [12, 14]. Зимуващата в България популация е малобройна, концентрирана основно по Черноморското крайбрежие [15].
Местообитания. Солени, бракични и алкални езера, лагуни, морски плитчини и открито море, пясъчни коси, острови и дюни, канали, засолени терени, орни земи и пасища, рибарници, солници, сладководни езера, блата, мочурища, водоеми за отпадъчни води.
Биология. Гнезди колониално. Храни се с ракообразни, дребни рибки, насекоми и полевки.
Близки видове. Речна чайка (Larus ridibundus).
Отрицателно действащи фактори. Промени в режима на стопанисване на селскостопанските площи, ремонт на дигите в Атанасовското и Поморийското езеро. Унищожаване на мътилата и люпилата от наземни хищници, замърсяване на почвите и водите.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985). Разработен е План за управление на Атанасовското езеро. Изградени са изкуствени острови в Атанасовското и Поморийското езеро, извършва се мониторинг.
Необходими мерки за опазване. Да се разработят Планове за управление на Поморийското езеро и Шабленската тузла. Да продължи изграждането на изкуствени острови в Атанасовското и Поморийското езеро. Засилване на контрола върху наличието на скитащи кучета и хищници в местата на гнездене.
Основна литература за вида: 1. Alleon, 1886; 2. Reiser, 1894; 3. Boetticher, 1927; 4. Простов, 1964; 5. Uhlig, 1988; 6. Кантарджиев, Бедев, 1984; 7. Симеонов, 1986; 8. Патев, 1950; 9. Няголов, 1988; 10. Нанкинов, 1985; 11. Енев, 1996; 12. Dimitrov et al., 2005; 13. Robel, Konigstedt, 1980; 14. Malling Olsen, Larsson, 2003; 15. Michev, Profirov, 2003.
Автор Милко Димитров
