Дългоопашато попче
Далаче
Knipowitschia longecaudata (Kessler, 1877)
Gobius longecaudatus Kessler, 1877: Дренски, 1923: 97.
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Попчета (Gobiidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B 1a; E].
Общо разпространение. Понто-каспийски реликт. Разпространен е в западната и северозападната част на Черно море, както и в източната част на Азовско и Каспийско море.
Разпространение и численост в България. Първоначално се е смятало, че ареалът на вида в България е доста по-голям и обхваща опреснените води в заливите с пясъчно дъно около Варна, Бургас и Созопол [1, 2]. Впоследствие се установява, че по българското крайбрежие дългоопашатото попче се среща само в Белославското езеро [3, 4]. След разрушаването на естествения характер на Белославското езеро и свързването му с Варненския залив, видът се смята за изчезнал от фауната на България [5]. През 1998 г. е установен отново в Шабленското езеро [6].
Местообитания. Крайбрежни сладководни и бракични езера, морски плитчини до 6 m дълбочина и морски заливи.
Биология. Достига полова зрялост на 1 година. Размножава се порционно от март до края на юли. Отлага яйцата си в мидени черупки и под камъни. Плодовитостта е между 500–1500 хайверни зърна. Храни се с дребни ракообразни, ларви на насекоми и червеи [3, 7].
Близки видове. От същия род в България се среща още един вид – кавказкото попче (Knipowitschia caucasica), от който се различава по по-дългото и тънко опашно стъбло и несиметричната опашна перка.
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на местообитанията и замърсяване на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985) и ЧК на Черно море (1999). Единственото му находище попада в границите на защитена местност "Шабленско езеро".
Необходими мерки за опазване. Контрол върху спазване на забраната за риболов в Защитената местност "Шабленско езеро".
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1923; 2. Дренски, 1951; 3. Стоянов и кол., 1963; 4. Георгиев, 1966; 5. Ботев, Пешев, 1985; 6. Василев, 1998; 7. Miller, 1986.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова, Янаки Сивков
