Малък воден бик
Ixobrychus minutus (Linnaeus, 1766)
Ardea minuta: Radakoff, 1879: 173; Ardeola minuta: Христович, 1890: 218; Ardetta minuta: Reiser, 1894: 152; Клайн, 1909: 112.
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Чаплови (Ardeidae)
Природозащитен статус: в България:застрашен вид EN [C], ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 3, БеK-II, БоК-II, ДП-I.
Общо разпространение. Вид на Стария свят, който гнезди в Европа, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Бангладеш, Индия, Пакистан, Тайланд, Мианмар, Африка на юг от Сахара, Австралия. Зимува от Африка (южно от Сахара) до Индия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен вид. Среща се почти в цялата страна, главно под 600 m н. в. [1, 2] и в някои планини (Стара планина, Средна гора, Лозенска планина) [1]. Зимуващи птици са регистрирани край Пловдив, Белославското езеро, с. Струмско, Благоевградско [1] и с. Тюленово, Добричко [2]. Сега гнездовото му разпространение обхваща главно Дунавското и Черноморското крайбрежие и по-рядко във вътрешността на страната. Числеността се определя на 1000 [1], 200–2000 [3], дори 5000 [4] гнездещи двойки. Най-висока концентрация на гнездови находища има в Дунавската равнина, Тракийската, Тунджанската и Бургаската низина и в Софийското поле.
Местообитания. Предимно сладководни водоеми в ниските части на страната. Предпочита обширни тръстикови масиви и храсти в сладководни блата и разливи и в долните течения на големите реки [5]. В извънгнездовия сезон се среща и в нетипични за вида местообитания като пустеещи терени и окрайнини на гори в ниските части на планините.
Биология. Обитава обрасли водоеми. Снася 2–9 яйца, които мъти 16–21 дни. Има от 1–3 поколения годишно. Храни се с насекоми, паяци, мекотели ракообразни, рибки и дребни земноводни и ларвите им.
Близки видове. Далекоизточен (амурски) малък воден бик(Ixobrychus eurythmus).
Отрицателно действащи фактори. Слабо познати, най-вероятно унищожаване на местообитанията, замърсяване, бракониерски лов.
Предприети мерки за опазване. Някои находища (Сребърна, Атанасовско, Дуранкулашко, Шабленско езеро) са в защитени природни територии.
Необходими мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включване в защитени природни територии на незащитени находища (например в Софийското поле, поречието на Тунджа и др.).
Основна литература за вида: 1. Симеонов и др., 1990; 2. Кол. НПМ-БАН; 3. Костадинова, 1997; 4. Нанкинов и др., 2004; 5. Harrison, 1982.
Автор Златозар Боев
