Моруна
Huso huso (Linnaeus, 1758)
Разред Есетроподобни (Acipenseriformes)
Семейство Есетрови (Acipenseridae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1ad], ЗБР- II, IV .
международен:IUCN [EN A2d]; БеК-II, III; CITES-II.
Общо разпространение. Обитава Черно, Азовско, Каспийско и Адриатическо море и прилежащите им реки. В Адриатическия регион са съобщени само единични индивиди в близост до Венеция, в долното и срeдното течение на р. По и рядко по крайбрежието на Албания. В Черноморския регион моруната навлиза за размножаване в големите реки – Дунав, Днепър, Южен Буг, Днестър и др. От р. Дунав навлиза в притоците Морава, Драва, Сава, Тиса и др.
Разпространение и численост в България. В миналото е сравнително рядък вид по цялото Българско черноморско крайбрежие и българския участък на р. Дунав [1, 2, 3]. През последните години видът е силно намалял и се улавят само единични индивиди [4].
Местообитания. През различните периоди от годината се среща в различни местообитания. През размножителния период обитава постоянни големи реки, а през останалото време – открито море, крайбрежни и естуарни зони.
Биология. Мъжките достигат полова зрялост на 10–13 години, а женските на 13–15 години [5]. Размножава се през периода февруари–май при температура на водата 4–11 °С [6]. Отлага хайвера си на дълбоки места с голяма скорост на течението върху пясъчно или чакълесто дъно [1]. Плодовитостта варира между 267 000 и 924 000 хайверни зърна [5]. Младите се хранят с ларви на насекоми, а възрастните с риби, мекотели и ракообразни [4, 7].
Близки видове. В българския участък на р. Дунав и в Черно море са установени още 5 вида есетрови риби: руска есетра (Acipenser gueldenstadti), шип (A. nudiventris), чига (A. ruthenus), пъструга (A. stellatus) и немска есетра (A. sturio). От тях моруната се различава по голямата си полулунна уста и срасналите хрилни пластинки.
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местата за размножаване, в резултат на хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Замърсяване на водите, бракониерство и свръхулов.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложения 2 и 4 на Закона за биологичното разнообразие (2002). Изготвен е План за опазване на есетровите риби в България (МОСВ, 2004). Въведена е временна забрана за улов на есетрови риби в Черно море (МЗГ, 2006).
Необходими мерки за опазване. Въвеждане на пълна забрана за улов на есетрови риби в р. Дунав и в Черно море. Реинтродукция на вида в р. Дунав.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1951; 3. Стоянов и др., 1963; 4. Карапеткова, Живков, 1995; 5. Pirogovskii et al., 1989; 6. Banarescu, 1964; 7. Световидов, 1964.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
