Голям маслинов присмехулник
Hippolais olivetorum Strickland, 1837
Hypolais olivetorum (Strickl.): Reiser, 1894: 51.
Разред Passeriformes (Врабчоподобни)
Семейство Sylviidae (Коприварчета)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [А3с, B2b(iii),c(ii),(iv)]; ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: ETS (R); ДП-I; БеК-ІІ; БоК-ІІ.
Общо разпространение. Източносредиземноморски вид, гнездящ в западните и в южните крайморски райони на Турция, Гърция (включително много острови), България, Македония, Албания, Хърватско и Черна гора [1, 2]. Зимува главно в Източна и Южна Африка.
Разпространение и численост в България. Първите съобщения за вида са за района на гр. Сливен (1875) и много по-късно за Гюловца, Бургаско [3]. През последните 40 години видът е намерен да гнезди във всички райони със значимо средиземноморско биотично влияние: долината на р. Струма (от Кресненски пролом на юг) и Санданско-Петричко поле, долината на р. Места (от Момина клисура на юг), Източни Родопи (поречията на реките Арда, източно от гр. Кърджали, Крумовица и Бяла река), Сакар, Тунджанска хълмиста област, Дервентски възвишения, Странджа и Черноморското крайбрежие [4, 5, 6, 7, 8]. Територията на разпространение е около 6000 km2. Популацията е фрагментирана и много находища са с по няколко двойки. Численост 950-1100 гнездещи двойки на 1200-1400 km2 възможни за вида местообитания при средна плътност 0,8 двойки/km2. Средна максимална плътност за страната е 1,6 двойки/km2 (1). Има оценки с близка максимална, но с много по-ниска минимална (100-500 двойки) численост [2, 9, 10]. Други оценки имат много високи стойности – до 3500 двойки [9, 11].
Биология. Прелетен вид. Гнездото най-често се прави в драка, също на кукуч и дървовидна хвойна. Мътенето на яйцата (3–4) в Югозападна България започва в началото на май [4, 5, 6]. Понякога двойката има 2 люпила (П. Симеонов, непубликувани данни).
Местообитания. Сухи каменисти склонове, долини и ждрела с храстова растителност и светли ниски гори от средиземноморски тип в хълмистия и предпланинския пояс, както и по морския бряг.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията (застрояване на морския бряг и безпокойство от туризма, разчистване на терени за селското стопанство, пожари, сечи). Ограниченият ареал и ниската численост на световната популация (минимално 11 000 двойки) предпоставят значими промени в числеността на вида.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен и много от находищата му попадат в защитени територии и места от мрежата НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Провеждане на изследвания върху биологията и екологията на вида и мониторинг на състоянието му. Обявяване на защитени зони и територии.
Основна литература за вида: 1. Hagemeijer, Blair (eds), 1997; 2. BirdLife International, 2004; 3. Патев, 1950; 4. Симеонов, 1971; 5. Ватев, Симеонов, 1978; 6. Спиридонов, Симеонов, 1988; 7. Нанкинов, 1993; 8. Янков, под печат; 9. Костадинова, 1997; 10. Snow, Perrins, 1998; 11. Нанкинов и др., 2004.
Автори Илия Ватев, Жеко Спиридонов, Павел Симеонов
