Градински писмехулник
Hippolais icterina (Linnaeus, 1758)
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
СемействоКоприварчета (Sylviidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU C[2(a(i)] + D [1], ЗБР–III; международен: БеК-ІІ.
Общо разпространение. Вид с европейски тип на разпространение. Гнездовият ареал е основно в Западна Палеарктика, като тънка ивица достига Централен Сибир с отделни находища около Каспийско море. В Европа не се среща на Британските острови, а на югоизток стига до Франция, Швейцария и Балканите. Парапатричен вид на Hippolais polyglotta.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото е рядък [1]. Находища без указани координати има в Пирин [2], Люлин [3], Коньовската планина [4], Средна гора [5], а непотвърдени локалитети – около Свищов [6] и Варна [7, 8, 9, 10]. Сега основната част от популацията е по Черноморското крайбрежие, р. Дунав [11], в Странджа [12] и Западна Стара планина [13, 14]. Поради слабата проученост в страната броят на гнездещите двойки се оценява чрез субективни експертни становища, като за периода след 90та година те варират от 50–100 [15] до 800–1200 двойки [16]. Гнездовата популация сега се оценява на 300–600 двойки.
Местообитания. Широколистни гори с богат подлес, дървесни насаждения, селски градини, храстови съобщества и влажни зони.
Биология. Гнездовата биология у нас е слабо проучена. Гнездо е намерено на 2,2 m височина върху младо тополово дърво. Яйцеснасяне е регистрирано през последната десетдневка на май [10]. В Централна Европа започва в началото на май. Гнездото е чашковидно, изградено от сухи треви, корени, мъх, преплетени с косми и фини тревички, замаскирано с кора, вълна, хартия. Има едно люпило годишно с 2–7 субелиптични, напетнени с черно бледорозови яйца. Инкубацията трае 13–15 дни. Малките напускат гнездото след 13–14 дни [17].
Близки видове. Бъбрив присмехулник (Hippolais polyglotta), малък маслинов присмехулник (Hippolais рallida).
Отрицателно действащи фактори. Чувствителен към унищожаването на широколистните горски местообитания и техния подлес [17, 18].
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Част от популацията обитава ЗТ: резерват "Сребърна" [19], ПП "Странджа" [12] и "Врачански Балкан" [13].
Необходими мерки за опазване. Проучване на изискванията към местообитанията, възпрепятстване на унищожаването на подлеса в горите с негови находища.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Симеонов, 1986; 3. Паспалева-Антонова, 1964; 4. Симеонов, Делов, 1989; 5. Петров, 1981; 6. Harrison, 1933; 7. Reiser, 1894; 8. Jordans, 1940; 9. Maucrsberger, 1960; 10. Mountfort, Ferguson-Lees, 1961; 11. Шурулинков и др., 2005; 12. Milchev, 1994; 13. Georgiev, Milchev, 2000; 14. Nikolov, Vassilev, 2004; 15. Костадинова, 1997; 16. Нанкинов и кол., 2004; 17. Snow, Perrins, 1998; 18. Hagemeijer, Blair, 1997; 19. Kambourova, 2005.
Автор Стоян Ч. Николов
