Кокилар
Himantopus himantopus Linnaeus, 1758
Himantopus canidus Bonnat.: Elwes, Buckley, 1870: 332; Radakoff, 1879: 171; Христович, 1890: 215; Himantopus melanopterus Temm.: Alleon, 1886: 421.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Саблеклюнови (Recurvirostridae)
Природозащитен статус: в България:застрашен вид EN [a[2(a+c)] + b[2(b(ii+iii+iv) + c(iii))] + C[2(a(i))]]; ЗБР-III; международен: БeK-II, БoK-II, ДП-I.
Общо разпространение. Космополитен вид с петнисто разпространение. Обитава Америка, Галапагоските и Антилските острови, Африка, о. Мадагаскар, Балеарските, Хавайските, Филипинските и Зонските острови, както и Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен вид. В миналото е мътил по Дунавското крайбрежие и близките блата, край София и черноморските езера. През 80-те години остава да гнезди само в Бургаските езера и рибарниците при с. Соколица [1]. Сега гнезди по крайбрежните езера – Дуранкулак (4 двойки), Шабленската тузла (8–15 двойки), местн. Ятата, Варненско (10 двойки), Атанасовското (40–55 двойки), Поморийското (10–15 двойки), яз. "Мандра" (1–3 двойки), местн. Пода (10–15 двойки) [2], по р. Дунав и във вътрешността – до с. Обнова (1 двойка), с. Българене, Плевенско, местн. Ивата, Плевенско (1 двойка), рибарниците при с. Хаджидимитрово (2 двойки) [3], яз. "Бяло поле", Старозагорско (2 двойки), микроязовир до Чирпан (20–30 двойки) [Орнитологична база данни Зелени Балкани]. Гнездовите места във вътрешността са подложени на промени и броят на двойките се мени всяка година. Гнездовата му популация наброява 200–250 двойки [4]. За последните 10 години популацията е намаляла с 50 %.
Местообитания. Блата, мочурища, крайбрежни бракични и солени лагуни, рибарници, места за солодобив, райони за съхраняване на отпадъчни води, микроязовири.
Биология. Гнезди в колонии и самостоятелно. Строежът на гнездата е след средата на април. Яйца (3–4) снася в края на април. Малките се излюпват към края на май. Храни се с дребни водни безгръбначни животни и попови лъжички [5].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на хабитати, безпокойство от хора и хищници; наводняване на солодобивните басейни в Атанасовското и Поморийското езеро.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР, включен е в ЧКБ (1985). Повечето от местата, където гнезди, са обявени за защитени територии и там се провежда мониторинг.
Необходими мерки за опазване. Защита на местата във вътрешността, където се размножава (микроязовира край Чирпан, яз. "Бяло поле") и набелязване на спешни мерки за опазването на вида в тях. Проучване на факторите, които влияят отрицателно на числеността му и повишаване осведомеността на населението.
Основна литература за вида: 1. Мичев, 1985; 2. Далакчиева, 2004; 3. Шурулинков и др. 2005; 4. Нанкинов и др., 2004; 5. Арабаджиев, 1964.
Автор Светла Далакчиева