Стридояд
Haematopus ostralegus (Linnaeus, 1758)
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Стридоядови (Haematopididae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1a+2 a + c (iii) + C2 a]; ЗБР-ІІІ; международен: БеК-ІІІ.
Общо разпространение. Космополитен вид. Гнезди предимно по морските крайбрежия на Европа и Източна Азия и по вътрешноконтиненталните водоеми на Източна Европа и Западна Азия. Прелетна птица за Европа и за северните части на азиатския ареал. В по-южните райони се среща целогодишно. Европейската популация е над 300 000 гнездящи двойки [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид. От края на XIX до средата на XX в. е регистриран като преминаващ, скитащ или летуващ по Черноморското крайбрежие [2, 3, 4], поречието на реките Марица и Дунав [5, 6, 7, 8]. Първото сигурно гнездене е установено на остров сред река Марица до с. Оризаре, Пловдивско през 1973 г. [9], а няколко години по-късно е открито гнездене в Атанасовското езеро [10]. През 1991 г. е намерен да гнезди и на о. Цибър [11]. До началото на 90-те години на XX в. популацията е оценена на 40–70 двойки [11, 12]. За периода от 1995 до 2005 г., данните от терените проучвания сочат известно намаляване на числеността: р. Марица – 28 двойки (Ц. Петров, М. Маринов, Д. Тодоров – лично съобщ.); Атанасовско езеро – 1–3 двойки и местн. Пода – 1 двойка [13]; р. Дунав, на безименен остров на р. Дунав – 2–3 двойки [14]. При последните изследвания на популацията по р. Марица от с. Огняново, Пазарджишка област до държавната граница през юни 2006 г. са установени общо 9 двойки, 9 индивида (Ц. Петров, М. Велев, М. Петров – лич. съобщ.) През втората половина на юли, по Черноморското крайбрежие долитат мигриращи индивиди или малки групи. Много рядко единични стридояди остават да зимуват у нас [13]. Общата численост на популацията е 30-50 гнездещи двойки.
Местообитания. Гнезди по песъчливи и чакълести речни острови сред течащи води, диги на солници и оризища, ливади до рибарници и др.
Биология. Оформени двойки и защита на гнездови територии се наблюдават в края на март. Не образува колонии, но по Черноморското крайбрежие гнезди в близост до други дъждосвирцоподобни видове, а вероятно и в техни колонии [13]. Снасянето на яйцата е от началото на април до средата на май. Поради заливане на първото люпило, двойката може да пристъпи към повторно гнездене [9]. Храна – дребни ракообразни, миди, ларви на насекоми, рядко и рибки.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Заливане на островите с гнезда по р. Марица и Дунав от високи води. Безпокойство при мътене или унищожаване на малките от скитащи кучета и котки, хищници и др.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г., включен в ЧКБ (1985) като застрашен. Гнездовите находища в Атанасовското езеро и Пода попадат в защитени природни територии.
Необходими мерки за опазване. Ежегоден мониторинг на популацията. Обявяване на няколко острова с гнездящи двойки стридояди по р. Марица за защитени природни обекти.
Основна литература за вида: 1. BirdLife International, 2004; 2. Патев, 1950; 3. Простов, 1964; 4. Пешев, 1967; 5. Reiser, 1894; 6. Боев, 1962; 7. Боев и др., 1964; 8. Нанкинов, 1979; 9. Петров, 1975; 10. Roberts, 1980; 11. Боев, 1991; 12. Даракчиев, 1984; 13. Далакчиева, 2004; 14. Тинчев, 1997; 15. Петров, 1985.
Автори Цено Петров, Златозар Боев, Светла Далакчиева
