Белоглав лешояд
Гологлав лешояд
Gyps fulvus Hablizl, 1783
Gyps fulvus (Gm.): Reiser, 1894: 133.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [B1(a+c(iii)+2(a+c(iii)]+D. ЗБР-II; III, международен: ДП-I; БeК-II; CITES-II; БoK-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в Южна Европа, Мала Азия, Синайския полуостров, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Казахстан, Индия. Разпространение и численост. Постоянен, в миналото многоброен вид по скалисти места [1, 2, 3]. Изчезва около средата на XX в., след 1970 г. се възвръща в Източните Родопи по р. Арда между Кърджали и Маджарово: 1 гнездеща двойка през 1978 г. [1], до 1985 г. 1–4 гнездещи двойки [4, 5, НБОИ-БДЗП], през 2005 г. 36 гнездещи двойки. Скита в Южна България [3, 5] и мигрира по Черноморието (3–5 птици) [5] и Софийското поле [6].
Местообитания. Скалисти райони в долините на големи реки, често при наличие на вълци.
Биология. Гнезди колониално (до 10–12 двойки) в големи скални комплекси като периодично сменя гнездовищата. Известни са и единични гнезда (включително до пътища) [НБОИ-БДЗП]. Снася през януари 1 яйце. Мършояден, зависим от свободно пасящи домашни животни и от ветеринарно-санитарното обслужване. На едно място за хранене могат да се съберат десетки птици.
Близки видове. Черен лешояд (Aegypius monachus).
Отрицателно действащи фактори. Отравяне, отстрел, липса на храна, сблъсъци в електропреносната мрежа [5]. Най-значими са намаляването на добитъка (особено след 1985–1989 г.), поставянето на отровни примамки и влошаването на местообитанията в резултат на минна дейност, залесяване, безпокойство и др.). След 2004 г. заплаха са 40 вятърни генератора в Гърция до българската граница, в район на преминаване на птиците.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Приети са национални и международни правни мерки, програма за поддържащи и възстановителни дейности, мониторинг и насърчаване на традиционното животновъдство [7]. Гнездовите находища са обявени за защитени територии, ОВМ [8] и защитени зони по НАТУРА 2000 [9, 10]. Предложено е обявяването на Източните Родопи за природен парк [10]. Ключови общини (Маджарово) са приобщени към опазването му. Кампания срещу използването на отрови. Подготвя се реинтродукция.
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на Национален план за опазването му. Насърчаване на пасищното животновъдство, компенсиране на щетите от вълци. Обявяване на ПП "Източни Родопи", изготвяне на План за управлението му. Продължаване на изкуственото подхранване, кампанията срещу използването на отрови, попълването на популацията и започване на реинтродукция.
Основна литература за вида: 1. Мичев и кол., 1980; 2. ЧКБ, 1985; 3. Симеонов и кол., 1990; 4. Янков, 1981; 5. Янков, Профиров, 1991; 6. Янков и кол., 1994; 7. Stoychev et al., 2004; 8. Костадинова, 1997; 9. Матеева, Граматиков, 2007; 10. Стойчев, Петрова, 2003.
Автори Петър Янков, Симеон Марин, Марин Куртев, Христо Христов, Ивелин Иванов
