Брадат лешояд
Брадат орел, алпийски орел, костобер
Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758)
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, ЗБP-II, III; международен: ЕCS-Spec 3; ДП; БеК-II; CITES-II, БоК-II.
Общо разпространение. Палеомонтанен вид. Гнезди в Испания, Франция, Германия, Швейцария, Гърция, Македония, Турция, Грузия, Азербайджан, Армения, Иран, Ирак, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Узбекистан, Русия, Китай, Монголия, Непал, Индия.
Разпространение и численост в България. Сега е скитащ вид, който в миналото е гнездил в планините. Към края на XIX и началото на XX в. е бил най-чест в Стара планина. Наблюдаван и в Западните покрайнини, Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Странджа [1] и Източна Стара планина [2]. Единични птици са установени край с. Вранино на 20.10.1980 г. и край н. Калиакра (октомври 1980) [3], при с. Поточница на 25.05.2001 г., над Кресненското дефиле, Беласица [4]. Има 5 наблюдения край Маджарово през 1990–2005 г. [5] – единични птици на 21.03.1994 г., 06.06.1994 г. и 07.03.1999 г.. Единични индивиди и на 25.05.2001 г. до с. Студен кладенец, на 23.01.2001 г. до с. Черешница, 06.05.2001 г. до с. Ощава, 22.08.2004 г. до в. Суха вапа в Рила [6]. Числеността в България е неизвестна. Изчезнал като гнездещ вероятно в края на 50-те години на XX в.
Местообитания. Скални масиви в планините край обширни открити пространства. Предимно по открити планински терени, включително до алпийския пояс; по-рядко - и в предпланините. Рядък в равнините, където се спуска да търси храна.
Биология. До 85% от храната са кости от едри бозайници. Моногамен. Снася (декември–януари) 1–2 яйца през 4–5 дни, които мъти 53–58 дни. Отглежда по 1 малко. Гнездата са отдалечени едно от друго над 11 km. Полова зрялост достига на 7-та година. Към размножаване пристъпва на 10–12 години. Храна – едри птици, зайци, костенурки, трупове на едри бозайници.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство, бракониерство, ограничена хранителна база, улавяне в капани, отравяне с примамки за хищни птици и бозайници и отровени с пестициди гризачи, с които понякога се храни, съкращаване на хранителната база, късна полова зрялост, ниска размножителна способност.
Предприети мерки за опазване. Част от потенциалните места на обитаване са включени в защитени природни територии. Предвижда се разработване на дългосрочна програма за доставяне на индивиди от Гърция, Турция или Югозападна Русия (Източен Кавказ) и отглеждане на затворено и пускане на свобода в планински резервати в или в съседство с обширни скални масиви и наличие на едри диви и домашни копитни бозайници.
Основна литература за вида: 1. Боев, 1985; 2. Симеонов и др., 1990; 3. С. Нонев, 1988; 4. Д. Демерджиев, М. Куртев, лично съобщ.; 5. Хр. Христов, лично съобщ.; 6. Стойнов, под печат.
Автор Златозар Боев
