Високотел бибан
Gymnocephalus baloni Holcik & Hensel, 1974
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Костурови (Percidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1bc]; международен: IUCN [DD], БеК-III.
Общо разпространение. Среща се в р. Дунав и някои от по-големите й притоци в Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия, България, Румъния и Молдова.
Разпространение и численост в България. Видът е съобщен за целия участък на р. Дунав и устието на притоците й Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом [1, 2, 3]. През 2005–2006 г. единични индивиди са намирани в р. Дунав при селата Връв, Ново село, Видин, Станево, Мартен и Сандрово (наши данни). През последните години не е потвърдено навлизането на вида в притоците на р. Дунав.
Местообитания. Постоянни големи реки.
Биология. Предпочита течащи води. Съзрява полово на втората година. Размножава се през април–юни при температура на водата между 8 и 20о С. Плодовитостта на женските е между 13 000 и 53 200 хайверни зърна. Активен е през нощта. Храни се с бентосни безгръбначни животни, предимно ларви на насекоми. Достига максимална дължина на тялото 132 mm и маса 84 g. Продължителността на живот е до 5–6 години. [4].
Близки видове. Обикновен бибан (Gymnocephalus cernuus)и ивичест бибан(G. schraetser). Високотелият бибан се отличава с по-високото си тяло, наличието на 2 шипа по хрилното капаче и дъговидно извития първи лъч на аналната перка.
Отрицателно действащи фактори. Хидротехническите дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Ограничаване на хидротехническото строителство и опазване на р. Дунав от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Карапеткова, 1994; 2. Карапеткова, Живков, 1995; 3. Сивков, 1985; 4. Holcik, 1998.
Автори Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
