Сив жерав
Обикновен жерав, турна, кокор
Grus grus (Linnaeus, 1758)
Grus cinere: Христович, 1890: 216; Клайн, 1909: 120.
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Жеравови (Gruidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX; ЗБР-III, международен: ЕCS-Spec 1, уязвим; ДП - I, БеК-II, CITES-II, БоК-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди в Швеция, Финландия, Полша, Северна Украйна, Русия, Монголия. Зимува в Испания, Франция, Турция, Египет, страните от Северна Африка, Судан, Сомалия, Северна Индия, Източен Китай.
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ и рядко зимуващ вид, който към края на XIX в. е гнездил по Дунавското крайбрежие и в блата във вътрешността [1]. До първата половина на XX в. в гнездовия сезон е наблюдаван из цялата страна – Плевенско, Добричко, Варненско, Бургаско, Софийско, в Родопите, край Пловдив и др. [2]. Последните гнездови находища са бившето Баташко блато и Шабленското езеро, където е мътил до 1950 г. През пролетния прелет е регистриран в Софийско, Добричко, Пернишко [2], Силистренско, Хасковско, Кърджалийско, Бургаско, Варненско [1], Плевенско [3, 4], Дуранкулашкото езеро [5]. По време на есенната миграция през 1979–1983 г. между 10 август и 30 октомври в района на Бургаския залив са преминавали средно 1800 птици (макс. численост 4181 индивида през 1979 г.) [1]. Есенен прелет на ято от 20 индивида е регистриран през 1993 г. край Плевен [4]. През последните години е почти изчезнал като есенен мигрант (Т. Мичев – лично съобщ.). Зимувал е редовно в Пазарджишко и отчасти в Пловдивско [1]. Числеността му е неизвестна. През 1887 г. са наблюдавани ята от по 150 индивида, през 1956 г. – от 35–200 птици. Към началото на XX в. са гнездили около 30 двойки [2]. Вероятно нередовно зимуват до 15 индивида [6].
Местообитания. Обширни равнини в близост до водоеми, блата в предпланини и планини, ливади, мочурища. По време на прелет – по ливади, угари, ниви, оризища, речни разливи, горски поляни и др. Консервативен относно местата за стациониране при прелет.
Биология. Наземно гнездещ, моногамен, прелетен вид. Малките са гнездобегълци. Напролет се събират да токуват със сложни предсватбени танци. Женската снася 2 (1–3) яйца, които мъти 28–31 дни на смени с мъжкия. Младите достигат половата си зрялост на 4–6 година. За малките се грижат и двамата. Почти всеяден.
Близки видове. Момин жерав (Anthropoides virgo).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията, пресушаване на влажните зони, безпокойство по време на размножаването и прелета, бракониерски лов, замърсяване на средата с пестициди.
Предприети мерки за опазване. Някои местности, използвани за почивка по време на прелета, са в защитени природни територии. Обсъждат се възможности за разработване на дългосрочна програма за привличане на прелитащи и отсядащи по време на прелета птици, за доставяне на диви индивиди от Украйна или от Русия и отглеждане на затворено в парково-волиерни условия и пускане на свобода първоначално в равнинни степни резервати с наличие на стоящи водоеми.
Основна литература за вида: 1. Симеонов и др., 1990; 2. Боев, 1985; 3. Димитров, 1981; 4. Шурулинков и др., 2005; 5. Кол. НПМ-БАН; 6. Костадинова, 1995.
Автор: Златозар Боев
