Кафявокрил огърличник
Блатна лястовица, ръждив огърличник
Glareola pratincola Linnaeus, 1766
Glareola torquata Gm.: Finsch, 1859: 385; Sintenis, 1877: 67.
Разред Дъждосвирцоподобни(Charadriiformes)
Семейство Огърличникови (Glareolidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN* [C[2(a(i+ii)+b)]]-[B[1(b(ii+iii+iv+v)+c(ii+iv+v))+2(a+b(ii+iii+iv)+c(ii+iii+iv)]+C[2(a(i)+b)]], ЗБР-III; международен: БеК-III, БоК-II, ДП-I.
Общо разпространение. Вероятно индо-африкански вид. В Европа е разпространен петнисто. Изолирани находища има на Пиренейския полуостров, в Южна Франция, Италия, Унгария, Балканските страни, Русия, Украйна. Размножава се около Средиземно, Черно и Каспийско море, в Азия достига Близкия Изток и Източен Казахстан.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен вид. В миналото е гнездил покрай р. Дунав, по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната [1]. Сега редовни гнездилища има по Черноморското крайбрежие – до езерата Шабла (8 двойки) [3], Поморийско (8 двойки) [4], Атанасовско (25–30 двойки) [5], Мандренско езеро (5–15 двойки) [5] и във вътрешността – местн. Манчовия дъб (16 двойки), микроязовир (30 двойки) и ниви до гр. Чирпан (23 двойки), до с. Плодовитово (18 двойки), влажни ливади при с. Белозем (23 двойки), и между с. Чоба и с. Брезово (9 двойки) [6] и др. Гнездовата популация е подложена на големи промени, при които всяка година броят на гнездящите двойки и местата на колониите се менят. Оценява се на 100–150 двойки [2].
Местообитания. Блата, мочурища и други сладководни водоеми, крайбрежни бракични и солени лагуни и солници, поливни площи, орни земи, пасища, сезонно заливани селскостопански земи и др.
Биология. Колониален вид. Брачните игри са от средата, а строителството на гнездата – от края на април. Яйцата (2–4) снася към средата на май. Малките се излюпват в началото на юни [5]. Хранят се с наземни твърдокрили насекоми и техните ларви, а също със скакалци [7].
Близки видове. Чернокрил огърличник (Glareola nordmanni).
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на хабитати, селскостопански дейности, хищници.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР, включен в ЧКБ (1985). Гнездовите находища по Черноморското крайбрежие са обявени за защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Мониторинг на разпространението и големината на гнездовата популация за изясняване на причините за големите промени в числеността. Изучаване на биологията и екологията на вида. Повишаване на осведомеността на населението.
Основна литература за вида: 1. Мичев, 1985; 2. Нанкинов и др. 2004; 3. Ivanov, 1998; 4. Nankinov et al. 2002; 5. Далакчиева, 2004; 6. Орнитологична база данни – Зелени Балкани; 7. Коцаков, Кантарджиев, 1986.
Автори Светла Далакчиева
