Врабчова кукумявка

Малка кукумявка

Glaucidium passerinum (L., 1758)

Разред Совоподобни (Strigiformes)

Семейство Совови (Strigidae)

Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [D]; ЗБР-II, III; международен: ДП-I, БеК-II, CITES-II.

Общо разпространение. Сибирско-канадски вид с гнездови ареал от Норвегия до о. Сахалин с широчина до 1000 km., Северна Америка. Гнезди и в някои планини в Западна, Централна и Югоизточна Европа, където има реликтна популация от следледниково време [1].

Разпространение и численост в България. Постоянен вид,в миналото слабо проучен и известен само по 2 индивида от Рила [2, 3]. Между 1975 и 1983 г. е установен неколкократно в резерват "Царичина" [4], а през 1977 г. – на Витоша [5]. Сега обитава НП "Централен Балкан" (резерватите "Царичина", "Стенето" и "Боатин") [6, 7, 8, 9], ПП "Рилски манастир", Северна Рила, НП "Рила" [10, 11, 12, 13], Западни Родопи – Беглика [Ж. Спиридонов, непубл. данни], Баташка планина [13], Чернатица, Перелик [20], Дъбраш [П. Шурулинков, А. Ралев, лично събщ.], Южен Пирин [13] и Славянка [14]. Числеността в установените находища е около 100 гнездещи двойки. По други оценки 30–120 двойки [15].

Местообитания. Стари иглолистни, букови, елово-букови и крайречни гори между 1000 и 1930 m н. в.

Биология. Моногамен вид, двойката се запазва с години. Гнезди в дупки на кълвачи с диаметър 45–55 mm, също в къщички. Снася 4–6 яйца, най-често от средата на април до средата на май, мъти 28-29 дни. Малките престояват в гнездото 29–32 дни [16]. През гнездовия период денонощната активност е 18 часа, спи през нощта [17, 18]. Териториите на двойките в НП "Централен Балкан" и ПП "Рилски манастир" са по 50–150 ha, постоянни са и се маркират гласово целогодишно, най-активно през гнездовия период и есента; по 6,5 и 15 km трансекти са установени 3, съответно 6 двойки [Ж. Спиридонов (непубл. данни)]. В Централна Европа извън гнездовия период храната се състои от птици (главно пойни) – около 60%, мишевидни гризачи и земеровки [19]. Запасява се за зимата: в дупки са намирани до 97 жертви [16]

Близки видове. Няма.

Отрицателно действащи фактори.Изсичане на старите иглолистни и букови гори и фрагментиране на масивите им. Конкуренция на горската зидарка и сънливците за хралупи [18].

Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985). Обявени са НП "Централен Балкан" и НП "Рила" и ПП "Рилски манастир" и мрежа от строги резервати в тях (около 70% от популацията).

Необходим.мерки за опазване. Обявяване на защитени територии и зони в Западни Родопи и Пирин. Забрана на сечи в старите естествени иглолистни и букови гори в защитените територии и зони. Използване на къщички за гнездене.

Основна литература за вида: 1. Voous, 1960; 2. Клайн, 1909; 3. Боев, 1962; 4. Спиридонов и др., 1987; 5. Тодоров, 1983; 6. Спиридонов, Милева, 1988; 7. Николов и др., 2001; 8. Митков, 1998; 9. Спиридонов, 1999а; 10. Kouzmanov et al., 1995; 11. Тодоров, Стоянов, 1996; 12. Спиридонов, 1999b; 13. Shurulinkov, Stoyanov, 2006; 14. Shurulinkov, Stoyanov, 2005; 15. Янков (ред.), 2007; 16. Geroudet, 1979; 17. Scherzinger, 1970; 18. Мikkola, 1983; 19. Uttendorfer, 1952; 20. Shurulinkov et al., 2007.

Автори Жеко Спиридонов, Борис Николов, Петър Шурулинков


Врабчова кукумявка (карта на разпространението)

Врабчова кукумявка (илюстрация)