Чернокрил огърличник
Чернокрила блатна лястовица
Glareola nordmanni Nordmann, 1841
Glareola melanoptera Nordm.: Христович, 1890: 211.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Огърличникови (Glareolidae)
Природозащитен статус: в България:критично застрашен CR [В1(a)+с(iv)+2(а)+с(iv)]+D. ЗБР-II, III; международен: IUCN-NT, ECS-spec 1, застрашен; ДП-I; БeК-II, БоК-II.
Общо разпространение. Вероятно с монголски тип на разпространение. Гнезди в Украйна, Южна Русия и Казахстан, в Европа 2500–5100 двойки.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото до Свищов (1 двойка, 08.06.1890 г. [1]. На 30.05.1964 г. 2 двойки до с. Долно Езерово, Бургаско [2]. Заети територии на 18–19.05.1978 г. в Атанасовско езеро [3]. На 27.08.–27.09.1889 г. 50 индивида между р. Марица и р. Тополница [4]. Общо 80 прелитат на юг до Ахтопол на 02.08.1972 г. [5], 1 птица на 28.08.1972 г. при Дуранкулашко езеро [6], на 25.08.1978 г. и 28.08.1978 г. – по 1 птица в Атанасовско езеро [3]. След 1985 г. само по Черноморието [8]. В Атанасовско езеро на 02.07.1987 г. 50 индивида, на 19–21.05.1989 г. 30 индивида, на 11.05.1990 г. 3 двойки, на 11.06.1999 г. 6 птици (1 двойка), след 1999 г. ежегодно през май и юни от 1 двойка до 10 птици, на 09.06.2002 г. пухово малко с двойка [9]. Един индивид през юни 1992 г. в Поморийско езеро [7], 1 двойка на 13.05.2004 г. в Шабленска тузла [8, 9].
Местообитания. Сухи пасища или орни земи (царевични ниви) до крайбрежни лагуни.
Биология. Слабо позната. Гнезди в смесени колонии с Glareola pratincola. Заемане гнездови участъци през втората половина на май [3]. Наблюдавано е наскоро излюпено малко през първата десетдневка на юни [9].
Близки видове. Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola).
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Вероятно промените в режима на стопанисване на земеделските земи с гнездовища, инфраструктурно и туристическо развитие.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Международен план за опазване, включващ България. Установени численост и площ на популациите [9]. Ежегоден мониторинг на находищата [8]. Част от находищата предложени от БДЗП за включване в мрежата НАТУРА 2000 [10, 11]. Предложение за защита на Шабленска тузла.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването му, гарантиращ подходящо стопанисване на земите около Атанасовското езеро и Шабленската тузла. Проучване на състоянието и заплахите, разработване на Планове за управление за защитените зони с гнездовища, изготвяне на цялостна система за мониторинг, включително общото състояние на гнездовищата и ефекта от природозащитните мерки. Обявяване за защитена Шабленската тузла. Разширяване на североизток на резервата "Атанасовско езеро", и обхващане на пасището и съседните ниви с подходящ режим на управление. Охрана и ограничаване на достъпа на хищници.
Основна литература за вида: 1. Reiser, 1894); 2. Паспалева-Антонова, 1965; 3. Нанкинов и др., 1997; 4. Христович, 1890; 5. Nankinov, 1989; 6. Dontschev, 1975; 7. Nankinov, 2002; 8. Национална банка за орнитологична информация при БДЗП, София; 9. Янков, под печат; 10. Костадинова, 1997; 11. Костадинова, Граматиков, под печат.
Автор Петър Янков
