Средна бекасина
Бекасина, бекасче, кръшкач, калоляче
Gallinago gallinago Linnaeus, 1758
Capella gallinago L.: Патев, 1950: 137; Петров, 1950: 33; Пешев, Боев, 1962: 421; Gallinago scolopacina Bp: Radakoff, 1879: 169; Христович, 1892: 424; Reiser, 1894: 163.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Бекасови (Scolopacidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR B[1a]+D+Е; международен: ЕCS-spec 3, намаляващ; БеК-III; БоК-II.
Общо разпространение. Холарктичен вид. Гнезди в Евразия и Северна Америка. В Европа северната граница на ареала достига Арктика, а южната е неясна и минава приблизително от Южна Франция до р. Дунав и Северното Причерноморие. Зимува в Централна Америка, Северна и Централна Африка и Южна Азия. Общата численост в Северна Европа се оценява на над 2 млн. птици [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, летуващ, преминаващ и зимуващ вид. В края на XIX в. е мътил в Баташкото блато, бил е многоброен в Русенско и Софийско (най-вече в Драгоманското блато). През размножителния период е забелязан при Добрич и с. Славеево, до с. Огняново, Пазарджишко, в Шабленското и Мандренското езеро [2, 3]. След 1985 г. е смятан за изчезнал като размножаващ се вид в България [2]. През май-юни 1997–1998 г. сигурно гнездене на 2–3 двойки е установено в Драгоманското блато (А. Антонов, Д. Атанасова, В. Делов, лично съобщ.). Преди 1997 г. там не е бил регистриран (В. Делов, лично съобщ.). Токуващ мъжки е наблюдаван в Цибърското блато между 11 и 13 юни 2004 г. (А. Антонов, лично съобщ.). През зимата е с ниска численост, предимно в Южна България и по Черноморското крайбрежие – средно около 80 птици с максимум 134 през 2001 г.. Най-много зимуващи птици са установени в Атанасовското езеро – 130 през 1987 г. [4, 5].
Местообитания. Блата, мочурища торфища. Предпочита равнинните, но заселва и удобни биотопи до 2000 m н. в. [3]. По време на миграции и зимуване – най-разнообразни влажни зони, предимно по Черноморското крайбрежие и Южна България.
Биология. Гнезди в обширни блата и мочурища с обилна тревна растителност, както и в преходната зона между тях и обкръжаващите ги територии. Гнездото е разположено близо до водна повърхност сред Agrostis capillaries, Juncus conglomerates и Carex sp.(А. Антонов, Д. Атанасова, лично съобщ.). Снася 4 яйца през средата на май. Малките са гнездобегълци, които започват да летят на около 20 дневна възраст. Храна – насекоми охлюви, понякога и семена.
Близки видове. Голяма бекасина (Gallinago media).
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на естествените блата и мочурища, отстрел по време на миграции и зимуване.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването му. Включване в Приложение 3 на ЗБР, обявяване на Драгоманското блато за защитен обект.
Основна литература за вида: 1. Wetlands International, 2002; 2. ЧКБ (1985). 3. Нанкинов и др., 1997; 4. Michev, Profirov, 2003; 5. Dimitrov et al., 2005.
Автори Антон Антонов, Венцеслав Делов, Таню Мичев
