Полубеловрата мухоловка
Ficedula semitorquata (Homeyer, 1885)
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Мухоломкови (Muscicapidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B[2(а)]+С, ЗБР-II; международен: IUCN-почти застрашен; ECS-spec 2, намаляващ; БеК-ІІ; БоК-II.
Общо разпространение.: Европейски вид с гнездови ареал в почти цяла Югоизточна Европа, Мала Азия и западните части на Иран [1].
Разпространение и численост в България. Поради разглеждането му в миналото като подвид на беловратата мухоловка (Ficedula albicollis), е трудно да се проследи развитието на популацията във времето. Възможно намаляване, предизвикано от по-интензивното изсичане на старите гори, особено през периода 1950–1980 г. [2, 3]. Сега е с неравномерна численост, като в повечето от находищата гнездят десетки двойки/100 km2. Най-висока (повече от 100 двойки/100 km2) е числеността в някои крайречни и по-обширните равнинни и нископланински гори. Най-често плътността намалява с нарастване на надморската височина. Основната част от популацията e съсредоточена в Източна и Централна Стара планина, лонгозните гори по долните течения на реките Батова, Камчия и Ропотамо, както и в Странджа. Общо в страната гнездят около 1500–3500 двойки [2, 3].
Местообитания. Главно стари, предимно естествени широколистни гори, съставени от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дъб (Quercus spp.),бук (Fagus silvatica, Fagus orientalis) и др. Сравнително по-рядко стари овощни градини, дървесни плантации, градски паркове и градини [2, 3]. Находищата са от морското равнище до 800 m н. в., по-рядко до 1500 m н. в. [2].
Биология. Разполага гнездото си в хралупи (включително изкуствени гнездилки), обикновено на 3–6 m височина. През май снася 4–7 яйца. Има 1–2 люпила. Женската мъти в продължение на 12–14 дни [4].
Близки видове. Жалобна мухоловка (Ficedula hypoleuca), беловрата мухоловка (Ficedula albicollis).
Отрицателно действащи фактори. Изсичането на стари гори; главни сечи и други горскостопански мероприятия през размножителния период.
Предприети мерки за опазване. Сравнително голяма част от популацията е в защитени територии (резерватите "Камчия", "Балтата", ПП "Странджа" и др.).
Необходими мерки за опазване. Поставяне под защита на всички основни находища.
Основна литература за вида: 1. BirdLife International, 2004; 2. Георгиев, Василев, Дерелиев, Янков, 2006; 3. Георгиев, 2004; 4. Cramp, Perrins (eds), 1993.
Автори Димитър Георгиев, Петър Янков
