Червеногуша мухоловка
Малка мухоловка
Ficedula parva (Bechstein, 1794)
Muscicapa parva Bechstein, 1794: Reiser, 1894: 91; Патев, 1950: 93.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Мухоломкови (Muscicapidае)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU A [3, c], ЗБР-II, III; международен: ДП-I; БеК-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, гнездещ в Евразия (тайгата, Алтай, Кавказ, Мала Азия, Европа, Балканския полуостров).
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид. В края на 70-те години на XIX в. е установен да гнезди спорадично в Североизточна България (вероятно Лудогорие и/или Източна Стара Планина) [1], еднократно в Камчийския лонгоз [2], а в 2 случая е наблюдавана в края на май [3, 4]. От 1975 г. гнезди постоянно в Стара планина [5, 6, 7, 8], гнезди също в Източна и Западна Стара Планина [9], и Странджа. Общата численост в страната е 700–1000 двойки при средна плътност 1 двойка/50–100 ha; в Централна Стара планина има 400–500 двойки.
Биология. Брачни песни са регистрирани от средата на май до началото на юли. Хранене на малки е установено през целия юли, а между 20 юли и 10 август често се наблюдават групи (семейства); някои двойки имат второ люпило [5, 6, 8]. Гнездото е в хралупа или дупка в стъбло или в клон. Малките, на брой 5–6, излитат на 13-ия ден [10]. Размерът на гнездовите територии в Централна Стара планина варира в зависимост от естествения характер на горите от 7–8 до 25–30 ha. По трансекти от 1,5 и 6 km са преброявани по 4 двойки. Храни се с насекоми. Улавя плячката в кратък кръгов полет. Наблюдавана е да търси храна и по земята [5]. Прелетите са през април–май и края на август–октомври [3, 11].
Местообитания. Главно стари букови гори с естествена структура и 600–1550 m н. в. [5, 6, 7, 8, 12]. В Странджа гнезди във вековна гора от благун.
Близки видове. Червеногръдка (Erithacus rubecula).
Отрицателно действащи фактори. Възобновителните и санитарните сечи. Тясно специализирана към местообитанията. Намира се на периферията на ареала си.
Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Обявени са НП "Централен Балкан", ЗМ "Черния рът" и ПП "Българка" и "Странджа".
Необходими мерки за опазване. Обявяване на ПП "Западен Балкан" и на защитени територии и зони, най-вече в неползваните досега стари букови и дъбови гори в Стара планина и Средна гора [13]. Мораториум върху сечите в старите гори в защитените територии.
Основна литература за вида: 1. Radakoff, 1879; 2. Jordans, 1940; 3. Петров, Златанов, 1955; 4. Дончев, 1974; 5. Спиридонов, 1981; 6. Спиридонов и др., 1983; 7. Спиридонов, Милева, 1988; 8. Спиридонов, 1999; 9. БДЗП, под печат; 10. Makatsch, 1976; 11. Патев, 1950; 12. Hagemeijer, Blair, 1997; 13. Spiridonov, Raev, 2006.
Автор Жeко Спиридонов
