Беловрата мухоловка
Ficedula albicollis Temminck, 1815
Muscicapa albicollis albicollis Temminck: Патев, 1950: 92; Muscicapa collaris Bechst.: Reiser, 1894: 91] Клайн, 1909: 45.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Мухоловкови (Muscicapidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1(a+c)+B1ab (i+ii+iv+v) c(iii+iv)], ЗБР-II, III. международен: БеК-II, БoК-II, ДП-I.
Общо разпространение. Вид с европейски тип на разпространение. Гнезди от Източна Франция до Урал и от Крайния север до Средиземно море (изолирана популация в Северна Италия), като разпространението в южната периферия на ареала е точково.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Преди 1985 г. има съобщения за гнездене предимно в изкуствени гнездилки в района на гр. Белоградчик [1]. През последните 10–15 години не е срещан там като гнездещ (Джунински – устно съобщ.). При собствени наблюдения са регистрирани само 2 гнездови находища в 2 от големите градски паркове на гр. София (Южен и Западен парк – по 1 гнездеща двойка съответно през 1987 и 1988 г.) [2]. Има информация за още 4 изолирани гнездови находища [3]. Пеещ мъжки е установен в края на май 2001 г. на 500–600 m на юг от устието на р. Велека (Св. Далакчиева и К. Попов – устно съобщ.). По време на сезонните миграции се среща в различни части на страната със значителна численост. По-често се наблюдава по време на пролетните миграции. България попада в южната периферия на гнездовия ареал на вида в Югоизточна Европа и най-вероятно поради това числеността му през различните години варира. Гнездовата му численост едва ли надвишава 20–30 гнездови двойки. Тенденцията на числеността на вида е към намаляване.
Местообитания. Широколистни гори в планините и в ниските части на страната, вероятно и на по-големи надморски височини, големи градски паркове.
Биология. В България – слабо проучена. Гнезди в стари гори и в големи градски паркове (с възрастна или поне средновъзрастна дървесна растителност), но в последните много рядко, неежегодно и с единични двойки. Гнезди в хралупи на дървета, обикновено вторичен хралупогнездник. Снася най-често 4–5 яйца. Има доказан един, възможно и два гнездови цикъла. Първите малки напускат гнездата след периода началото–средата на юни. Храна – дребни насекоми. Ловува както над, така и под склопа на дървостоя.
Близки видове. Жалобна мухоловка (Ficedula hypoleuca), полубеловрата мухоловка (F. semitorquata), малка мухоловка (F. parva), сива мухоловка (Muscicapa striata).
Отрицателно действащи фактори. Загуба на местообитания – изсичане най-вече на стари и средно-възрастни букови и смесени широколистни гори в долния горскорастителен пояс, вероятно глобалното затопляне.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Опазване на известните преди и след 1985 г. гнездови находища на вида чрез забрана на сечите на големи площи и т. нар. реконструкции на големи територии в и около районите с гнездови находища. По-пълно проучване на разпространението, на биологичните и екологичните особености и на факторите, влияещи отрицателно на числеността на гнездещите двойки в страната.
Основна литература за вида: 1. Джунински, 1979; 2. Кючуков, 2002; 3. БДЗП (под печат).
Автор Диньо Кючуков
