Дива котка
Felis silvestris Schreber, 1777
Felis catus L.: Ковачев, 1925: 22.
Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Котки (Felidae)
Природозащитен статус: в България : застрашен вид EN [А4а,с,е]; ЗБР-III. международен:БеК-II; CITES-II; ДХ-IV.
Общо разпространение. Среща се в Европа (без северните части и със силно разпокъсан ареал), Мала Азия и Кавказ. Основните генетично чисти популации са на Балканите и в Карпатите.
Разпространение и численост в България. Във всички планини до около 1500–1600 m, мозаечно в равнините. Максимална плътност 0,84 индивида на 1000 ha. Численост по данни до 2000 г. но вероятно и днес – около 4000 индивида. [1, 2]. Полово зрелите индивиди максимално са 1800 (~ 1600 нехибридни). В горите и околните земеделски земи докъм 1000 m н. в. – около 1100 индивида; над 1000 m ~ 500 животни.
Местообитания. Предпочита стари широколистни гори, също в разнообразни биотопи.
Биология. Индивидуалните територии са с площ от 200 до 600 ha. при женските и до над 1000 ha. при мъжките, които могат да включват тези на 3–6 женски. Четирисет процента от женските се размножават едва на втората година и раждат средно 3–4 малки. Основна храна – мишевидни гризачи, често и птици [1, 3]. В Североизточна България показва някои генетични различия [4, 5].
Близки видове. Разлики от домашната форма с "див" тип окраска: едър ръст, дебел връх и бледи пръстени на опашката, почти без или с бледи непрекъснати ивици на тялото и др. [6]. В биохимично-генетично отношение има добре изразена алоензимна диференциация на дивата котка от домашната котка в Европа. [7].
Отрицателно действащи фактори. Хибридизацията с подивели женски домашни котки – вероятно поне 10 % от популацията е от фенотипно проявени хибриди [6], в Европа силно напреднала [8, 9]. Анкета с горските стопанства (ГС) в страната (1989) сочи: в 42 % от ГС няма хибриди, в 51 % те са рядкост, в 7 % (извън планините в 11 ГС) са чести. В българската популация изглежда има фенотипно скрити хибриди [9]. Интензивните сечи в старите гори и модернизацията в селското стопанство през последните 50 години. Ловът, фрагментиране на локални популации, пресата на чакала и подивелите кучета в равнините, инцидентите по пътищата.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 2007 г. В защитени територии обитават около 20% от размножаващите се животни. Значими популации има в ПП Странджа и НП Централен Балкан.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на защитени територии и зони в Стара планина, Родопи, Лудогорие, Средна гора, Пирин, както и в равнинни убежища на вида [10]. Забрана на ползване на старите гори в защитените територии и зони и в затворените горски басейни. Ограничаване на сечите и реконструкциите в стари гори извън тях. Планирано увеличаване на площта на вековните гори [11]. Общ план с Турция за опазване на горската биота в Странджа. Намаляване на подивелите котки и кучета и провеждане на задълбочени генетични проучвания.
Основна литература за вида: 1. Петров, 1991; 2. Spiridonov, Spassov, 1998; 3. Stahl, Leger, 1992; 4. Марков и др., 2001; 5. Марков и др., 2003а). 6. Spassov, Simeonovski, Spiridonov, 1997; 7. Марков и др., 2003б. 8. Stahl, Artois, 1994. 9. Pierpaoli et al., 2003; 10. Спиридонов, Спасов, 2005. 11. Spiridonov, Raev, 2006.
Автори Николай Спасов, Жеко Спиридонов, Георги Марков
