Вечерна ветрушка
Червенонога ветрушка
Falco vespertinus (Linnaeus, 1766)
Erythropus vespertinus (L.): Elwes, Buckley, 1870: 75; Reiser, 1894: 107; Простов, 1964: 41.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Соколови(Falconidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR E; ЗБР-III; международен: CITES-II, ЕCS-spec 3, застрашен; БеК-II; БоК-IІ, II.
Общо разпространение. Палеарктичен политипен вид с два подвида. Основният ареал на подвида F. vespertinus vespertinus обхваща Европа на изток до ез. Байкал. Общата численост на европейската популация се оценява на 26 000–39 000 гнездещи двойки [1, 2, 3].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В края на XIX в. е известно само едно гнездово находище до Ямбол [4] (Reiser, 1894). По-късно единични птици или двойки са установени и в Софийска, Ловешка, Разградска и Варненска област [1, 5, 6]. През последните 25 години е установяван да гнезди при Дуранкулак, Шабла, Калиакра, Добруджа [7, 8, 9] и в Дунавската ранина (основно Златията) [10]. Нови гнездови колонии са установени по долината на Арда и Светиилийски възвишения, където 1–4 двойки гнездят ежегодно през периода 1998–2004 г. [10]. Общата гнездова численост в страната се оценява на 150–250 двойки [10] според други оценки – 160–200 двойки [11]. Посочените данни са явно завишени, тъй като през 2005 и 2006 г. при целенасочено търсене в цялата страната е намерена само една гнездеща двойка (Е. Тодоров – устно съобщ.).
Местообитания. Открити пространства край селскостопански площи, полезащитни пояси и други горски насаждения.
Биология. Гнезди колониално от средата на май в полезащитни пояси от акация, ясен и др. Използва стари гнезда на свраки и на посевни врани. Пълното мътило е от 3–4 яйца. Малките излитат след 26–28 дни. Мигрира от края на април и началото на май. Есенният прелет е през втората половина на септември до началото на октомври, като в Европа единствено над Бургас се наблюдават концентрации (до 3110 птици през 1989 г. с дневен максимум 1200 индивида на 20.09.1998) [12]. Хранителният спектър включва основно попови прасета, водни кончета, скакалци, бръмбари, гущери, дребни бозайници [1].
Близки видове. Сокол орко Falco subbuteo (Linnaeus, 1758).
Отрицателно действащи фактори. Усвояване на полустепните райони за интензивно селскостопанско производство, незаконни острел и дърводобив в полезащитните пояси.
Предприети мерки за опазване. Защитен от 1962 г., включен в ЧКБ (1985) [13]. Проведени са интензивни изследвания върху есенната миграция в района на Бургаския залив [12]. Разработени са и се прилагат Планове за управление за резерватите "Сребърна", "Атанасовско езеро" и "Калиакра", както и за Дуранкулашкото и Шабленското езеро. От 2006 г е започнало изпълнението на проект за детайлното му проучване.
Необходими мерки за опазване. Проучване на факторите за срива на гнездовата популация в страната. Спешно изготвяне на Национален план за опазването му; осигуряване охрана на гнездата, поставяне на гнездилки, повишаване на екологичната култура на населението.
Основна литература за вида: 1. Simeonov et al., 1990; 2. Cramp, Simmons (еds), 1977; 3. BirdLife International, 2004; 4. Reiser, 1894; 5. Jordans, 1940; 6. Арабаджиев, 1962; 7. Dereliev et al., 1997a; 8. Dereliev et al., 1997b; 9. Profirov, Ivanov, 1997; 10. БДЗП (Под печат); 11. Nankinov et al., 2004; 12. Michev et al., 2004; 13. Nankinov, 1985.
Автори Любомир Профиров, Павел Симеонов, Ивайло Ангелов.
