Сокол орко
Евроазиатски сокол орко
Falco subbuteo Linnaeus, 1758
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Соколови (Falconidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU A[2(a+c)], ЗБР-II, III; международен: БеК-II, CITES-ІІ, БоК-ІІ.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в Европа и Азия на изток до Китай, на юг до Северна Африка. Европейската популация e под 120 000 двойки.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Преди 1985 г. е широко разпространен и често срещан през размножителния период [1]. Към 1990 г. става все по-рядък [2], като броят на гнездовите двойки е до 10–100 [3]. Гнезди основно в Горнотракийската низина, Дунавската равнина, предпланинските райони в Стара планина, Рила, Пирин, Родопи, Влахина, Малешевска, а също и във високите полета на Западна България (Самоковско, Софийско). В много от тези райони е с отделни находища и ниска численост. Сегашната популация се оценява на 800–1200 двойки [4].
Местообитания. Крайречни хабитати, като често е свързан с колонии на бреговата лястовица (Riparia riparia). В Западна и Северна България често се придържа към населени места, където се изхранва със синантропни видове птици. Присъства в равнинните части, в редки, просветлени широколистни, смесени или иглолистни гори, в близост до открити пространства [2]. В планините отделни двойки са установени да гнездят до 1500–1700 m н. в.
Биология. Използва стари гнезда на други птици – основно вранови. Рядко гнезди по стълбове за високо напрежение и скали. Образува смесени колонии с вечерната ветрушка (F. vespertinus) и обикновената ветрушка (F. tinnunculus), присъства и в колониите на посевната врана (Corvus frugilegus). Женската снася през май 2–4 яйца, който се излюпват на 28-мия ден. Малките напускат гнездата около 30-ия ден. Храни се главно с дребни птици и едри насекоми, които улавя във въздуха, по- рядко с прилепи, малки наземни бозайници и влечуги [5].
Близки видове: Малък сокол (Falco columbarius).
Отрицателно действащи фактори. Загуба на подходящи хабитати поради изсичане на крайречните и равнинните гори. Безпокойство по време на размножителния период, бракониерски отстрел, използване на родентициди и инсектициди.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Част от гнездовите му находища се намират в защитени природни територии. Над 60% от гнездовата популация попада в хабитати от националната екологична мрежа НАТУРА 2000. В Центъра за рехабилитация и размножаване на редки видове в гр. Стара Загора се оказва квалифицирана помощ на бедстващи птици, които биват връщани в природата или вземат участие в програми за изкуствено размножаване и рестокинг.
Необходими мерки за опазване. Подробно проучване на биологията, числеността и съвременното разпространение на вида. Разработване и прилагане на Национален план за действие. Провеждане на образователни и информационни кампании за хищните птици сред населението.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Симеонов, 1990; 3. Мичев, 1982; 4. Нанкинов и др., 2004; 5. Cramp et al., 1983; 6. Шурулинков и др., 2005.
Автори Ивелин Иванов, Георги Стоянов
