Сокол скитник
Falco peregrinus Tunstall, 1771
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Соколови (Falconidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [C2ai], ЗБР-II, III; международен: ДП-I.
Общо разпространение. Космополитен вид. Гнезди в скалисти територии – рядко в селища и горски райони на Европа. По-често срещан и многоброен е в Южна Европа, с най-висока численост в Испания [3].
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. Гнездeщите във височинната зона птици (над 1000 m н. в.), извършват вертикални миграции. В средата на XX в. е извънредно рядък [1, 7]. По-късно е установен да гнезди в отделни изолирани скалисти райони на страната [9] в численост не повече от 10 двойки [5]. Не е регистриран по време на размножаване в редица подходящи райони на Североизточна България [2]. За периода 1970–1991 г. числеността му е 20–25 гнездящи двойки [12]; други източници посочват 30–60 [4], 160–200 [6] и 80–130 [10] двойки. Броят на гнездящите двойки се увеличава от 90-те години на XX в. до 2007 г. [2, 13]. Сега числеността му възлиза на около 200 гнездящи двойки, с тенденция към увеличение.
Местообитания. Скалисти райони – проломи, единични отвесни скали; много рядко в населени места. Рядък или напълно отсъства по време на гнездене в алпийската зона.
Биология. Гнезди по скални корнизи, ниши и площадки на отвесни скали. Използва и стари гнезда на гарвани, скални орли, белоопашати мишелови и др. Рядко гнезди по високи човешки постройки, в населени места или в близост до тях (13, лични данни). През есента и зимата по-често навлиза в селища при ловуване (14). Брачният период започва през март-април. Тогава женската снася най-често 3–4 яйца (13), в повечето случаи снесени направо върху субстрата. Мътенето продължава 29–30 дни. Малките остават в гнездото около 45 дни [1]. Орнитофаг.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Изземване на яйца и малки от гнездата. Безпокойство по време на гнездене. Отстрел. Преследване от гълъбари и селски стопани.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Около 30% от гнездовите находища се намират в национални и природни паркове и някои резервати.
Необходими мерки за опазване. Въвеждане на пълна забрана за отглеждане на хищни птици от частни лица и организации с комерсиална цел. Извършване на целенасочена работа по проблема със соколарството и убиването на птици от гълъбари. Охрана на рискови гнезда. Въвеждане на забраняващи или ограничаващи режими, при практикуването на скално катерене през размножителния период. Компенсационна програма при нанасяне на щети върху домашни птици.
Основна литература за вида: 1. Арабаджиев, 1962; 2. БДЗП, под печат; 3. Ильичев, Михеев (ред.), 1986; 4. Костадинова, 1997; 5. Мичев, 1982; 6. Нанкинов и кол., 2004; 7. Патев, 1950; 8. Симеонов, 1985; 9. Симеонов и др., 1990; 10. Birdlife, 2004; 11. Howard, Moore, 1980; 12. Petrov et al., 1995; 13. Ragyov, Demerdjiev, Angelov, in press; 14. Stoyanov et al., 2004.
Автори Георги П. Стоянов, Борислав Борисов, Антон Антонов, Добромир Домусчиев, Цено Петров
