Белошипа ветрушка
Степна ветрушка
Falco naumanni Fleischer, 1818
Cerchneis cenchris: Reiser, 1894: 108; Cerchneis naumanni: Простов, 1964: 41.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Соколови (Falconidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A2(a+c) + 3c]+B[1(a) + (b)(i)(ii)(iv)(v)] + C[2(a)(i)] + D; ЗБР-II, III; международен: IUCN – уязвим; ECS-spec 1, намалял; ДП-I; БeК-II; CITES-II; БoK-II.
Общо разпространение. Туркестанско-медитерански вид. Гнезди локално в Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия Изток, Южна Русия, Кавказ, Централна Азия на изток до Китай. В Европа 35 000–42 000 двойки.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото с многобройни колонии, предимно в селища в Южна България. Към 1960 г. числеността рязко намалява, повечето от колониите изчезват [1, 2, 3, 4]. След 1985 г. гнезди главно в Родопите, долината на р. Русенски Лом, Източния Балкан, Сакар и Югозападна България. През 2005 г. вероятно са се наблюдавали само единични двойки, няма известни гнезда [5, 6]. Мигрира в неизвестна численост над цялата страна, след 2000 г. – предимно по Черноморието [3, 4, 5, 7, 8], възможно и в Източна България [9].
Местообитания. Скали и земни стени във вътрешността на страната, в миналото – и в населени места и крайречни стари дървета.
Биология. Колониален вид, гнезди в ниши, площадки или кухини в сгради или дървета [2]. След 1985 г. гнезди и поединично или с по няколко двойки [5]. Долита през март-април, снася 4–5 яйца през май. Малките излитат юли–август. Прелет от средата на март до началото на май и от началото на август до средата на октомври [3, 4]. Храна - насекоми и дребни влечуги.
Близки видове. Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus).
Отрицателно действащи фактори. Вероятно повсеместното намаляване на вида в ареала му. Основните причини са свързани с промени в гнездовите и хранителните му местообитания, също и със заплахи в местата на зимуване в Африка. Потенциални заплахи у нас са превръщането на пасищата в обработваеми земи, разрушаване на подходящите за гнездене места, прякото унищожаване на вида, а така също и замърсяването с отровни вещества в районите на разпространение.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Приет е Международен план за действие, включващ България. Мониторинг на находищата в Източни Родопи и Сакар планина. Районите на срещане са определени за ОВМ [10] и места по НАТУРА 2000 [11]. Повечето от гнездовищата са включени в защитени територии (ПП "Русенски Лом", резерватите "Червената стена" и "Вълчи дол", ЗМ "Кованкая") [12]. Предложено е обявяването на Източни Родопи за природен парк [12].
Необходими мерки за опазване. Осигуряване и прилагане на Националния план за опазването му; мерки за вида в плановете за управление на всички защитени територии, в които се среща. Обявяване на природните паркове "Източни Родопи" и "Западни Родопи", разработване и прилагане на Планове за управлението им. Оценка на възможностите за размножаване на затворено и реинтродукция в подходящи райони.
Основна литература за вида: 1. ЧКБ (1985); 2. Симеонов и др., 1990; 3. Iankov et al., 1994; 4. Бъров, 2002; 5. Национална банка за орнитологична информация при БДЗП, София; 6. Янков, под печат; 7. Zalles, Bildstein, 2000; 8. Michev et al., 2004; 9. Г. Даскалова, лично съобщ.; 10. Костадинова, 1997; 11. Костадинова, Граматиков, под печат; 12. Стойчев, Петрова, 2003.
Автори Борис Бъров, Симеон Марин, Ивелин Иванов
