Средиземноморски сокол
Сокол на Елеонора
Falco eleonorae Gene, 1839
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Соколови (Falconidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN В[2(a)+c(iv)] + D;ЗБР-II, III; международен: БеК-II; CITES-II; БoK-II.
Общо разпространение. Вид с медитерански тип на разпространение, чиято световна популация е съсредоточена около Средиземно море. В Европа има около 5900 двойки.
Разпространение и численост в България. Установен е през 1984 г. [1, 2]. Предишни възможни наблюдения в Атанасовското езеро [3] не са приемани за сигурни [4, 5] или не са публикувани дълго време [6, 7]. След 1985 г. броят на наблюденията нараства значително, предимно в Южна България и Черноморието, по-рядко на север от Балкана (Габровско, юни 2004 г.) [П. Шурулинков, непубл. данни]. Към 2005 г. има над 100 наблюдения [НБОИ–БДЗП], допускащи твърде вероятно гнездене на 2–6 двойки по Черноморското крайбрежие, Източни Родопи [8, 13], Западни Родопи и долината на р. Струма, а възможно гнездене – в Източния Балкан, Рила и поречието на р. Тунджа [НБОИ–БДЗП]. Извън гнездовия период се среща основно в посочените по-горе райони, предимно по Черноморското крайбрежие и Източните Родопи (до около 30 индивида едновременно). Скитащи птици са отбелязани и в Западните Родопи [9], най-високо на 1926 m н. в. (вр. Снежанка) [12]. През зимата е наблюдаван еднократно (до Атанасовското езеро) [10].
Местообитания. Морски брегове, извън гнездовия период – разнообразни скалисти райони, планински ливади и плата.
Биология. С късен размножителен период (от юли до септември–октомври). Наблюдаван е по Черноморското крайбрежие да ловува домашни гълъби и папуняци, както и да се храни с едри насекоми (Orthoptera) [9, Д. Нанкинов, Б. Николов, М. Куртев, непубл. данни, 11].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Засиленото инфраструктурно развитие и нарастването на туристическата преса по Черноморието (отваряне на гнездата).
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Основните находища са в резервати ("Калиакра"), защитени местности ("Кожух", "Орешари"), ОВМ и райони, включени в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000; те са обект на ежегоден мониторинг.
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на Национален план за опазването му. Обявяване на нови защитени територии – ПП "Източни Родопи" и др. Разширяване на съществуващите защитени територии за оптимизиране на оцеляването на вида.
Основна литература за вида: 1. Янков, 1984; 2. Iankov, 1992; 3. Профиров, 1981; 4. Мичев, 1982; 5. Червена книга на България, 1985; 6. Nankinov et al., 1991; 7. Nankinov, 1994; 8. Kambourova, 2005; 9. Shurulinkov et al., 2004; 10. Nankinov, Kirilov, 2005; 11. Cramp & Simmons, 1980; 12. Янков, (ред.), 2007; 13. Стойчев, Петрова, 2003.
Автори Петър Янков, Борис Николов
