Ловен сокол
Ловджийски сокол
Falco cherrug Gray, 1834
Falco sacer Gm.: Farman, 1868: 409; Еlwes, Buckley, 1870: 73; Falco lanarius L.: Reiser, 1894: 112.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Соколови (Falconidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A [1(a + d) + 3 (c + d)] + B1 [ 1a +b(i, iv,v)] + C [1 + 2(a(i))] + D + E]; ЗБР-III; международен: IUCN – застрашен; ECS-spec 3, застрашен, ДП-II; БеК-III; CITES-II; БоК- II.
Общо разпространение. Вид с вероятно монголо-тибетски тип на разпространение. В Европа има три популации – от Чехия през Източна Австрия, Словакия и Унгария до Сърбия и Западна Румъния – 200 двойки; Украйна, включително Крим и Молдова – 340–360 двойки и изчезваща популация близо до Урал – 30–60 двойки. Среща се и в Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Южен Сибир, Западен Китай и Монголия.
Разпространение и численост в България. Постоянен и преминаващ, в миналото широко разпространен и многоброен вид [1]. Преди 20–25 години) и до средата на 90-те години [2, 3] все още широко разпространен и макар доста намалял, се среща дори и в Югозападна България, където е естествената периферия на ареала на вида в Западна Палеарктика. В края на XX и началото на XXI в., е установен катастрофален спад на числеността му [4]. Последното успешно гнездене е регистрирано през 1997 г. и друго вероятно през 2005 г. През 2006 г. въпреки детайлните проверки на гнездовите находища от миналото в страната, гнезда не са открити (Д. Рагьов – устно съобщ.).
Местообитания. В България има два типа местообитания – заливни гори и скални комплекси в равнинни и планински райони в близост до открити територии. С намаляването на влажните зони се установява по-често в планините. В Европа постепенно се премества от степните и лесостепните райони към райони с интензивно земеделие, където гнезди по стълбове на далекопроводи.
Биология. Гнездовата територия се заема в края на февруари. Гнезди по скали и дървета, в гнезда на други видове или направо на скален корниз или в ниши без постелка. Снася 2–6 яйца в края на март, началото на април. Мътенето е 30 дни, а малките напускат гнездото на около 40–45 дни. Храни се главно с лалугери, които са основната храна при изхранване на малките. Лови и други гризачи, а също и дребни и средно големи птици – гълъбови, вранови, дроздове, кокошеви и др.
Близки видове. Далматински сокол (Falco biarmicus).
Отрицателно действащи фактори. Изземване на малките от гнездата и улов на възрастните по време на миграция и зимуване. Намаляване на числеността на лалугера и промяна на селскостопанските практики.
Предприети мерки за опазване. План за опазването на вида; два проекта за проучване и опазване (подобен проект е реализиран през 2002–2004 г., без да е установено гнездене). Част от находищата са в защитени територии, включително национални паркове.
Необходими мерки за опазване. Охрана на гнезда в случай, че бъдат намерени. Проучване на миграцията и на зимуването на вида. Опазване и възстановяване на популацията на лалугера. Забрана на соколарството. Реинтродукция.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Мичев, Петров 1985; 3. Stoyanov, Kuzmanov 1998; 4. Domuschiev, in print.
Автори Добромир Домусчиев, Таню Мичев, Георги Стоянов, Илия Ватев, Цено Петров, Камен Русков
