Далматински сокол
Falco biarmicus Temminck, 1825
Falco feldeggi Schl.: Reiser, 1894: 112; Клайн, 1909: 73; Falco biarmicus graecus, Kleinschmidt: Патев, 1950: 176; Falco biarmicus feldeggi Schlegel: Арабаджиев, 1962: 40; Falco biarmicus feldeggii Schleger: Симеонов, 1985: 89.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Соколови (Falconidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR B(1a,2a)+D, ЗБР-III; международен: ECS-spec 3, уязвим; ДП, БеK-II, CITES-II, БоК-II.
Общо разпространение. Вид с етиопски тип на разпространение. Гнезди в Африка (с изключение на горските райони и на Южна Сомалия), Близкия Изток, Мала Азия и Южна Европа.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. Има данни за 1 находище [1, 2], но се предполага съществуването на 10 гнездещи двойки [3]. Преценката, че видът не се среща в България [2], се основава на наличната дотогава информация [1, 4]. Проблемът се усложнява и от хибридизирането на вида с ловния сокол (Falco cherrug) [5]. Пропусната е възможността да се провери 1 индивид от Стара Загора [6]. Числеността е неизвестна. Има 23 сведения за вида, 9 от които след 1995 г. [7]. Последните са от Югозападна България, на юг от линията Драгоман–Свиленград, включително от Източни Родопи [8] и Рила (ПП "Рилски манастир" [9, 10, 11]. След 1995 г. са известни 2 обитавани гнезда и 2 в други райони с наблюдения през гнездовия период.
Местообитания. Скални райони в съседство с гори, рядко – и до речни долини. Обитава и сухи райони, храстови терени от медитерански тип, високи планини (и над 2000 m н. в.).
Биология. Храни се главно с дребни и средно големи птици. Ловува в полет близо до земята. В началото на март снася 3 (2–5) яйца. Родителите мътят 32–35 и хранят малките 35–47 дни. Те напускат гнездото в края на май. През зимата някои птици се спускат към равнините. Храна – предимно птици.
Близки видове. Ловен сокол (Falco cherrug).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията; безпокойство; незаконни търговия и отстрел; хибридизация с ловния сокол.
Предприети мерки за опазване. Установени са числеността и разпространението. Едно от основните места на срещане (в Източни Родопи) е под ежегоден мониторинг и е предложено за природен парк. Всички ключови находища са включени в мрежата на ОВМ и в мрежата НАТУРА 2000. Местата на наблюденията в Рила попадат в едноименния национален парк.
Необходими мерки за опазване. Разработване на Национален план за опазването на вида. Засилване на контрола срещу посегателства над вида, повишаване информираността и ангажираността в опазването и местообитанията му сред държавните контролни органи в районите на срещане. Изясняване на гнездовия статус и особеностите на размножаването, проучване на местообитанията и заплахите. Разработване и прилагане на система за мониторинг. Определяне на нови ЗПТ и спешно обявяване на ПП "Източни Родопи". Поставяне под строг защитен режим на всички останали ключови за вида места и строга охрана на гнездата.
Основна литература за вида: 1. Симеонов, 1985; 2. Симеонов и др., 1990; 3. Nankinov et al., 1991; 4. Baumgart, Dontschev, 1976; 5. Boev, Dimitrov, 1995; 6. Нанкинов, Ганев, 1990; 7. Национална банка за орнитологична информация, БДЗП; 8. Христов, 2002; 9. Природен парк "Рилски манастир", 2003; 10. Нанкинов, 1981; 11. Янков, под печат.
Автори Златозар Боев, Петър Янков
