Украинска минога
Eudontomyzon mariae (Berg, 1931)
Lampetra (Eudontomyzon) mariae Berg, 1931: Дренски, 1948: 13; Lampetra danfordi Regan, 1911: Drensky, 1935: 105; Lampetra (Eudontomyzon) danfordi Regan, 1911: Дренски, 1948: 13 и 1951: 20.
Разред Миногообразни (Petromyzontiformes)
Семейство Миноги (Petromyzontidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B 1a, 2a; D; E]. международен: IUCN [DD]; БеК-III; ДХ-II.
Общо разпространение. Видът е разпространен в басейните на реките Волга, Вистула, Кубан, Дон, Днепър, Днестър, Прут и Дунав. Установен е в Австрия, Босна и Херцеговина, България, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Украйна, Унгария и Чехия.
Разпространение и численост в България. През първата половина на миналия век видът се е срещал в някои от дунавските притоци – Вит, Осъм, Искър и Миндевската река (приток на Янтра), както и в самата р. Дунав при Лом, Оряхово, Сомовит и Русе [1, 2, 3, 4] (в повечето източници видът е публикуван като E. danfordi или L. planeri). Има данни, че е обитавал и реките Златна Панега и Русенски Лом [5]. Дълго време се е считало, че миногите са изчезнали от България [6], тъй като последните съобщения за намирането им в р. Дунав са били през 60-те години на миналия век [7, 8] (публикувани като E. danfordi). През последните години отново има съобщения за намирането на единични индивиди в ларвен стадий в българския сектор на реката – при Русе [5], както и при Силистра и Белене [наши данни].
Местообитания. Среща се само в постоянни реки. Размножава се в средните и горните течения с пясъчно и чакълесто дъно. Ларвите живеят в тихи участъци с пясъчно и тинесто дъно.
Биология. Размножава се от края на април до средата на май [9]. Непаразитен вид. В ларвен стадий прекарва между 4–6 години, като в този период се храни с детрит и фитопланктон (главно диатомови водорасли). След метаморфозата възрастните индивиди престават да се хранят. През размножителния период извършва локални миграции към по-горните участъци на реките, с бистра и чиста вода, бързо течение, пясъчно и чакълесто дъно. Малко след размножаването възрастните индивиди умират. Максималната продължителност на живота е между 4,8 и 7,2 години [10].
Близки видове. В много източници единственият вид непаразитна минога, съобщаван за България, е Lampetra planeri [1, 4, 6]. Този вид обаче се среща само във водите на Западна Европа и индивидите, определяни като L. planeri от България, трябва да се отнасят към Eudontomyzon mariae [5, 11]. Други автори съобщават за българския сектор на р. Дунав и за някои от притоците й паразитния вид E. danfordi [2, 3, 4, 6, 7, 8]. Неговото разпространение обаче е ограничено само в басейните на реките Тиса и Тимиш [12, 13]. Според последните изследвания, обхващащи ревизия на всички колекционирани екземпляри от България, в долното течение на р. Дунав, включително и в България, се среща само E. mariae [5].
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи са загуба (деградация) на местообитанията, вследствие на хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на реките; замърсяване на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985), но под друго наименование.
Необходими мерки за опазване. Опазване на средните и горните течения на дунавските притоци от замърсяване и забрана за строителство на хидротехнически съоръжения в тези участъци.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Drensky, 1935; 3. Дренски, 1948; 4. Дренски, 1951; 5. Stefanov, Holcik, 2007; 6. Карапеткова, Живков, 1995; 7. Коларов, 1960; 8. Унджиян, 1964; 9. Берг, 1948; 10. Holcik, Renaud, 1986; 11. Holcik, 1995; 12. Banarescu, 1969; 13. Renaud, Holcik, 1986.
Автор Тихомир Стефанов
