Балканска чучулига
Eremophila alpestris balcanica ( Reichenow, 1895)
Otocoris penicilata (Gould, 1824): Reiser, 1894: 63, Клайн, 1909: 25.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Чучулигови (Alaudidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU A [4 a, c, е], ЗБР–ІІІ; международен: БеК-ІІ.
Общо разпространение. Холарктичен вид с 40 подвида в Холарктика и частично Латинска Америка. Подвидът E. a. balcanica е ендемичен за Балканския полуостров, след 1960 г. гнезди и в Южните Карпати [1].
Разпространение и численост в България. Постоянен вид, през есенно-зимния период скитащ и в равнините. В миналото многоброен в Стара планина, Рила, Пирин, Славянка и Западни Родопи [2]. Числеността не е била оценявана. Гнезди също в Същинска Средна гора, Васильовска планина и Витоша, а в Западни Родопи – в Баташка планина, Пелерик, Букова планина и Дъбраш [3]. Гнездовата територия е около 70 000 ha, но под 2200–2400 m н. в. тя се обитава и от полската чучулига (Alauda arvensis). Плътността на популациите в страната е 0,3–1 гнездеща двойка/10 ha [4, Спиридонов, непубликувани данни], а числеността е 3000–4200 гнездещи двойки. Цялата популация на подвида е около 5000–10 000 двойки [5].
Местообитания. Ливади и пасища, включително на каменисти и скалисти терени, във високопланинската безлесна зона, главно по припечните склонове и билата, по-рядко в зоната на горите, рядко под 1400 m н. в.
Биология. Размножава се от май до юли, но балканският подвид изглежда има люпила в по-ниските части на планините и през април. Хранене на излетяло малко е установено на 3 май [6]. Гнездото се прави във вдлъбнатина в земята, прикрита сред тревни туфи и камъни. Има по 2 люпила годишно с по 3–4 (до 6) яйца [2, 7]. Мътят женските птици. При други подвидове мътенето трае 10–14 дни, а престоят на малките в гнездата – 9–12 дни [7]. Храна: семена, през лятото насекоми и стоножки [2]. Гнездовата територия на двойките в Централна Стара планина и Североизточна Рила е 3–5 ha [4, 8, Спиридонов, непубликувани данни].
Близки видове. Подвидът Eremophila alpestris flava.
Отрицателно действащи фактори. Сукцесията на сибирската хвойна и гората в ливадите след упадъка на планинското овцевъдство през последните 20 години [9]. Конкуренцията на полската чучулига. Възможни са и отравяния от семена, третирани с пестициди при есенните скитания.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Обявяване на НП "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан", ПП "Витоша", "Рилски манастир" и "Българка", и буферната зона на резерват "Алиботуш". Плановете за управление на националните паркове допускат умерена паша, поддържаща планинските ливади и ограничаване на хвойната.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на ПП в Западна Стара планина, Средна гора, Западни Родопи, Пирин и на ЗТ за отделни находища на вида. Ограничаване на навлизането на храстовата растителност във важни гнездови находища на вида.
Основна литература за вида: 1. Мunteanu, Svensson, 1997; 2. Патев, 1950; 3. Iankov, in print; 4. Спиридонов и др., 1987; 5. BirdLife International, 2004; 6. Георгиев, 1988; 7. Makatsch, 1976; 8. Спиридонов, 1984; 9. Spiridonov, 2000.
Автори Жеко Спиридонов, Георги Стоянов
