Ефорон

Ephoron virgo (Olivier, 1791)

Polymitarcis virgo (Olivier, 1791): Русев, 1957: 555.

Разред Еднодневки (Ephemeroptera)

Семейство Светли ровещи еднодневки (Polymitarcyidae)

Природозащитен статус: в България: изчезнал EX.

Общо разпространение. Среща се в Испания, Франция, Белгия, Германия, Италия, Австрия, Унгария, Румъния, България, Южна Русия.

Разпространение и численост в България. Видът е известен от 18 находища във вътрешните реки (единични индивиди между 1950 и 1987 г.) и от около 20 находища по протежението на българския сектор на р. Дунав (по-многочислени субпопулации) [1, 2, 3, 4]. За последен път е установен в българския сектор на Дунав през 1971 г. [5]. Във вътрешните реки се е срещал в притоци на Дунав (Огоста, Искър, Осъм, Янтра), Тунджа (и нейния приток Поповска река) и реки от черноморския басейн (Камчия, Средецка река, Велека). Последните находки на вида у нас произхождат от Югоизточна България: Поповска река при с. Добрич, Елховско през юни 1987 г.; Средецка река при с. Дебелт, Грудовско през юни 1987 г.; р. Велека при с. Граматиково, Малкотърновско през август 1983 г. При съвременни проучвания на тези реки и находища видът не е установяван [6, 7, 8, непубликувани данни].

Местообитания. Ларвите са ровещи. Типични обитатели на големи реки с глинесто-песъчливо дъно [1]. Предпочитат смесен субстрат, съставен от по-едри и по-фини материали [9]. Живеят върху или в речния седимент, където изравят U-образни ходове.

Биология. Eдно поколение годишно. През зимата яйцата са в диапауза, която се прекратява през пролетта с повишаване на температурата [10]. Ларвите се хранят с детрит и водорасли, които филтрират от водата. След развитието си до стадий нимфа те изплуват на повърхността на водата и излитат, превръщайки се последователно в субимаго и имаго. Възрастните насекоми образуват рояк над реките след здрачаване (август и септември) [1]. Оплождат се в полет, след което женските снасят около 2000–3000 яйца на повърхността на водата [11].

Близки видове. Palingenia longicauda. Различава се по формата на удължението на мандибулата, което при Ephoron virgo е клиновидно, източено напред.

Отрицателно действащи фактори. Замърсяването на българските дунавски притоци и на р. Дунав с битови и индустриални отпадъчни води. Добивът на инертни материали от дъното на реките.

Предприети мерки за опазване. Няма.

Основна литература за вида: 1. Русев, 1957; 2. Русев и др., 1984; 3. Русев и др., 1991; 4. Русев и др., 1994; 5. Russev, Uzunov, 1991a; 6. Янева, 1991; 7. Янева, Русев, 1989; 8. Янева, Русев, 1985; 9. Schleuter et al., 1989; 10. Greve et al., 1999; 11. Kureck, 1996.

Автор Янка Видинова


Ефорон (карта на разпространението)

Ефорон (илюстрация)